Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 90

Лиан Мориарти

Маделин. Тя може би имаше в повече. Биха могли да прескочат дотам; Зиги щеше да чака в колата по пижама, а Джейн щеше да изтича да го вземе.

Тя взе телефона си и написа съобщение до Маделин: Проблем! Забравих за проекта с родословното дърво!!!!!!!!!! (Идиотка!) Имаш ли излишен лист картон?! Ако имаш, може ли да дойда да го взема?

Джейн свали бележката с инструкциите от вратата на хладилника.

Семейното родословно дърво имаше за цел да даде на детето „усещане за личното му наследство и наследството на околните, докато размишлява за хората, които са важни на този етап от живота му и в миналото“. Детето трябваше да нарисува дърво и да сложи своя снимка в средата, а после да добави снимки и имена на членове от семейството — по възможност поне две поколения назад, — в това число братя и сестри, лели и чичовци, баби и дядовци, и „ако е възможно, прабаби и прадядовци или дори прапрабаби и прапрадядовци“.

Най-отдолу имаше параграф, подчертан и написан с главни букви.

УТОЧНЕНИЕ ЗА РОДИТЕЛИТЕ:

ЯСНО Е, ЧЕ ДЕЦАТА ЩЕ ИМАТ НУЖДА ОТ ВАШАТА ПОМОЩ, НО МОЛЯ ВИ,

НЕКА И ТЕ ДАДАТ СВОЯ ПРИНОС КЪМ ТОЗИ ПРОЕКТ!

ИСКАМ ДА ВИДЯ ТЯХНАТА РАБОТА, НЕ ВАШАТА! :)

Госпожица (Ребека) Барнс

Не би трябвало да отнеме много време. Тя вече бе подготвила всички снимки. Толкова се гордееше с факта, че не е оставила всичко за последния момент. Майка ѝ пое грижата да копира снимки от семейните албуми. Имаше дори една на прапрадядото на Зиги от страна на баща ѝ, направена през 1915-а, минути преди да загине на бойното поле във Франция. Единственото, което Джейн трябваше да направи, бе да накара Зиги да нарисува дървото и да напише поне някои от имената.

Само дето вече трябваше да си е легнал. Остави го твърде дълго в банята. Беше готов за приказка и сън. Щеше да мрънка и да се прозява, и да се изхлузва от стола си, а тя щеше да го моли и да го подкупва, и да го придумва, и целият този процес щеше да е дълъг и мъчителен.

Глупава идея. Просто трябваше да го сложи в леглото. Нелепо беше да принуждава петгодишно дете да стои будно до късно, за да прави училищен проект.

Дали не би могла просто да му даде почивен ден утре? Отсъствие по здравословни причини? Но той обожаваше петъците. Суперпетъци. Така ги наричаше госпожица Барнс. Освен това Джейн наистина предпочиташе да го изпрати на училище утре, защото трябваше да работи. Имаше три крайни срока за спазване.

Да го направят сутринта преди училище? Ха! Да бе. Сутрин едва успяваше да го накара да обуе обувките си. Сутрин и двамата бяха пълна скръб.

Дишай дълбоко. Дишай дълбоко.

Откъде да знае човек, че детската градина може да е толкова стресираща? Ох, това беше смешно! Това беше толкова смешно. Тя просто не можеше да намери сили да се засмее.

Мобилният ѝ телефон мълчеше. Тя го взе и погледна екрана. Нищо. Маделин обикновено отговаряше веднага на есемеси. Сигурно ѝ беше писнало от вечните проблеми на Джейн.

— Мамо! Трябва ми лъжицата! — извика Зиги.

Телефонът звънна. Тя го сграбчи на секундата.

— Маделин?

— Не, рожбо, Пийт е. — Беше Пийт водопроводчикът. Сърцето ѝ се сви. — Виж…