Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 89

Това означаваше, че след цялото това време тя все още можеше да изпитва нещо толкова първично, толкова биологично, толкова приятно.

За момент се почувства така, сякаш втренченото око я наблюдаваше от тавана, и гърлото ѝ се стегна, но после ноздрите ѝ трепнаха от внезапен прилив на гняв. Отхвърлям те — каза тя на спомена. — Отхвърлям те днес, защото, представи си, аз имам други спомени за секс. Имам много спомени за нормален приятел и нормално легло, където чаршафите не бяха чак толкова безупречни и нямаше втренчени от тавана очи, нямаше я онази глуха, наслоена тишина, имаше музика и нормалност, и естествена светлина, и той ме намираше за красива, и аз бях красива, а ти… как смееш, как смееш, как смееш?

— Мамо? — обади се Зиги.

— Да? — отвърна тя. Изпитваше някакво диво, страховито щастие, сякаш някой я предизвикваше да не бъде щастлива.

— Трябва ми онази лъжица, която има ей такава форма. — Той изрисува полукръг във въздуха. Искаше резачката за яйца.

— Ох, Зиги, достатъчно кухненска посуда имаш във ваната — каза тя, но затвори книгата и се изправи, за да му я донесе.

— Благодаря, мамо — каза Зиги с ангелско гласче и тя сведе поглед към големите му зелени очи и малките капчици вода, нанизани по миглите му.

— Много те обичам, Зиги.

— Тази лъжица ми трябва спешничко.

— Добре — отвърна тя.

— Мислиш ли, че госпожица Барнс ще се ядоса, задето не съм ѝ предал родословното си дърво?

— Миличък, това е за другата седмица.

Тя влезе в кухнята и започна да чете на глас бележката, закрепена с магнит на хладилника: „Всяко дете ще има възможността да говори за своето родословно дърво, когато донесе готовия си проект в петък, двайсет и четвърти март…“ О, горко ми.

Зиги беше прав. Родословното дърво трябваше да се предаде утре. Беше запомнила, че трябва да е готово в петъка, когато е вечерята по случай рождения ден на баща ѝ, но после вечерята се премести седмица по-късно, защото брат ѝ заминаваше с новата си приятелка. За всичко беше виновен Дейн.

Не. Вината бе нейна. Тя имаше само едно дете. Имаше и тефтер с календар. Не би трябвало да е нещо сложно. Налагаше се да го направят сега. Веднага. Не можеше да го изпрати на училище без проект. Щеше да привлече внимание към себе си, а той ненавиждаше това. На Клоуи не би ѝ пукало. Тя щеше да се изкиска, да свие рамене и да изглежда сладка. Клоуи обичаше да е център на внимание, но горкичкият Зиги искаше единствено да се слее с тълпата — точно като Джейн, ала по някаква причина непрекъснато се случваше точно обратното.

— Махни тапата на ваната, Зиги! — извика тя. — Налага се да направим проекта веднага!

— Трябва ми специалната лъжица! — извика в отговор детето.

— Нямаме никакво време! — изписка Джейн. — Пусни водата да се източва. Веднага!

Картон. Трябваше им голям лист картон. Откъде щяха да намерят картон толкова късно? Минаваше седем. Всички магазини бяха затворени.