Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 88

— Трябва да основа читателски клуб — отбеляза Маделин.

* * *

Харпър: Ето какво ще ви кажа относно Маделин. Тя покани всички родители да се присъединят към нейния читателски клуб, в това число мен и Рената. Аз вече членувам в читателски клуб, така че отказах, което е по-доброто решение, предполагам. Аз и Рената винаги сме харесвали качествена литература, а не тези лековати, второкачествени бестселъри. Въздух под налягане! Всеки с вкуса си, разбира се.
Саманта: Целият този Клуб на любителите на еротични книги започна на шега. Вината беше моя всъщност. Веднъж дежурех в столовата заедно с Маделин и ѝ казах нещо относно гореща сцена от книгата, която бе избрала. Честно казано, въпросната сцена дори не беше чак толкова гореща. Просто се шегувах, но тогава Маделин каза: „О, забравих ли да спомена, че е клуб на любителите на еротични книги?“. Така че всички започнахме да го наричаме Клуб на любителите на еротични книги и колкото повече се шокираха хора като Харпър и Каръл, толкова по-зла ставаше Маделин.
Бони: Водя курс по йога всеки четвъртък вечер, иначе с удоволствие бих се включила в читателския клуб на Маделин.

29.

ЕДИН МЕСЕЦ ПРЕДИ ВИКТОРИНАТА

— Утре трябва да предам родословното си дърво — каза Зиги.

— Не, това е за другата седмица — отвърна Джейн.

Седеше на пода в банята, облегната на стената, докато Зиги се къпеше. Във въздуха се стелеше пара и аромат на ягоди от пяната за вана. Той обожаваше да се кисне в дълбока, много гореща вана с много пяна.

„Още по-горещо, мамо, още по-горещо! — повтаряше непрекъснато, докато кожата му ставаше толкова червена, че Джейн се страхуваше да не го попари. — Още пяна!“

После играеше дълги, сложни игри през мехурчетата, оформяше изригващи вулкани и рицари джедаи, нинджи и мърморещи майки.

— Трябва ни специален картон за родословното дърво.

— Да, ще купим картон през уикенда — отвърна Джейн, погледна го и се ухили. Беше оформил пяната на главата си като гребен. — Изглеждаш смешно.

— Не, изглеждам суперготин — каза Зиги и отново потъна в играта си. — Бам! Бам! Ау! Спри веднага! Внимавай, Йода! Къде ти е светлинният меч? Кажи „моля“, Йода! Ето го!

Наоколо хвърчаха пръски вода и мехурчета пяна.

Джейн отново разтвори книгата, която Маделин бе избрала за първата сбирка на читателския им клуб. „Избрах нещо с много секс, наркотици и убийство — бе казала Маделин, — така че да се получи оживена дискусия. В най-добрия случай трябва да стигнем и до спор.“

Действието се развиваше през 20-те години на XX век. Книгата си я биваше. Джейн неусетно бе загубила навика да чете за удоволствие. Четенето на роман бе като завръщане на любимо място за почивка.

Точно в момента бе във вихъра на сексуална сцена. Тя отгърна на следващата страница.

— Ще те цапардосам по лицето, Дарт Вейдър! — извика Зиги.

— Не казвай „цапардосам по лицето“ — каза Джейн, без да вдига поглед от книгата. — Не е хубаво да се говори така. — И продължи да чете. Облаче пяна с аромат на ягоди кацна върху страницата и тя го изтръска с пръст. Усещаше нещо: миниатюрен зачатък на емоция. Размърда се леко върху плочките. Не. Не, разбира се. От книга? От два добре написани абзаца? Но… да. Наистина. Изпитваше едва доловима възбуда.