Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 92

— Някой звъни — обади се Зиги.

— Какво?

Той вдигна глава от рамото ѝ и се ослуша.

— Чуваш ли?

Някой звънеше от домофона на входа.

Джейн отнесе детето до всекидневната.

— Кой е? — попита Зиги. Тръпнеше от вълнение и любопитство. По бузите му все още имаше сълзи, но очите му бяха бистри и ясни. Все едно цялата тази ужасна драма никога не се бе случвала.

— Не знам — отвърна Джейн. Може би някой от съседите идваше да се оплаче от шума? Полицията? От Службата за закрила на детето идваха да отведат Зиги?

Тя вдигна слушалката на домофона.

— Ало?

— Аз съм! Пусни ме да вляза! Студено е!

— Маделин? — Натисна копчето за отключване на входната врата, остави Зиги в коридора и отиде да отвори вратата на апартамента.

— И Клоуи ли е тук? — Зиги развълнувано заподскача наоколо и хавлията се изхлузи от раменете му.

— Клоуи сигурно е в леглото си, където трябва да си и ти.

Джейн погледна надолу към стълбището.

— Добър вечер! — Маделин я дари със сияйна усмивка, докато потракваше нагоре по стълбите в жилетка с цвят диня, джинси и островърхи ботуши на високи токчета.

— Здравей? — изненадано поздрави Джейн.

— Нося ти картон. — Маделин вдигна като жезъл грижливо навит на руло жълт картон.

Джейн избухна в сълзи.

30.

— Дребна работа! Дори се зарадвах, че имам извинителна причина да изляза от къщи — каза Маделин, докато Джейн изливаше сълзливите си благодарности. — Хайде бързичко, да облечем пижамата на Зиги и да му видим сметката на този проект!

Чуждите проблеми винаги изглеждат толкова лесно решими, а чуждите деца — толкова по-послушни, помисли си Маделин, когато Зиги изприпка към стаята си. Докато Джейн събираше семейните снимки, Маделин огледа мъничкото спретнато жилище и си спомни за едностайния апартамент, в който някога живееха двете с Абигейл.

Идеализираше онези дни и го знаеше. Не помнеше постоянните тревоги за пари или самотата на онези нощи, когато Абигейл спеше, а по телевизията нямаше нищо интересно.

Абигейл живееше с Нейтън и Бони от две седмици и засега нещата се развиваха идеално за всички, с изключение на Маделин. Тази вечер, когато пристигна съобщението от Джейн, децата вече спяха, Ед работеше върху някаква статия, а Маделин тъкмо бе седнала да гледа Следващият топмодел на Америка. „Абигейл!“ — викна тя още щом включи телевизора и едва тогава си спомни за празната стая, за липсващото легло с балдахин, заменено от диван, на който Абигейл спеше, когато си идваше за уикендите, а Маделин вече не знаеше как да се държи с дъщеря си, защото се чувстваше като уволнена от длъжността си на майка.

Двете с Абигейл обикновено гледаха Следващият топмодел на Америка заедно, ядяха бонбони маршмелоу и си разменяха злобни коментари по адрес на участничките, но сега Абигейл живееше щастливо в дом без телевизия. Бони „не вярваше“ в телевизията. Вместо това всички те слушаха класическа музика и разговаряха след вечеря.

„Глупости!“ — прихна Ед, когато чу това.

„Очевидно е вярно“ — каза Маделин.

Естествено, сега, когато Абигейл идваше „на гости“, единственото ѝ желание бе да лежи на дивана и да гледа телевизия, а тъй като Маделин вече бе глезещият родител, тя ѝ го позволяваше. (Ако Маделин прекараше една седмица в слушане на класическа музика и разговаряне, тя също щеше да иска да гледа телевизия.)