Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 78

— Може би трябва да продадеш лъскавата си спортна кола.

— Да — отвърна Нейтън. Изглеждаше унизен. — Трябва. Права си. Макар че тя всъщност не струва толкова, колкото… Както и да е.

Скай погледна тревожно към баща си и отново направи онова бързо примигване с очите, точно като Абигейл навремето. Маделин видя как Нейтън се насили да се усмихне и стисна ръката на момиченцето. Беше го засрамила. Беше го засрамила, докато стоеше ръка за ръка с момиченцето, което изглеждаше като недохранено.

Бившите съпрузи трябва да живеят в различни предградия. Трябва да изпращат децата си в различни училища. Трябва да има закон, който да предотвратява подобни сблъсъци. Хората не бива да разнищват сложни чувства като предателство, болка и вина по време на училищни спортни празници. Подобни чувства не бива да се показват на публични места.

— Защо трябваше да се местиш тук, Нейтън? — въздъхна тя.

— Какво? — попита той.

— Маделин! Време е за надбягването на майчетата от детската градина! Ще участваш ли? — извика учителката, госпожица Барнс. Косата ѝ бе прибрана високо на главата в конска опашка, а кожата ѝ блестеше като на американска мажоретка. Изглеждаше свежа и плодовита. Като вкусен, добре узрял плод. По-сочен дори от Бони. Клепачите ѝ не висяха. Нищо не ѝ висеше. Всичко в бляскавия ѝ млад живот беше ясно, просто и дръзко. Нейтън свали слънчевите си очила, за да я огледа по-добре, видимо ободрен само от вида ѝ. Ед би реагирал по същия начин.

— И още как, госпожице Барнс — отвърна Маделин.

* * *

Детектив сержант Ейдриън Куинлан: Проучваме взаимоотношенията на жертвата с всеки родител, присъствал на викторината.
Харпър: Да, аз всъщност наистина имам конкретни теории.
Стю: Теории? Аз нямам нищо. Нищичко, освен махмурлук.

25.

Майките от детската градина се подредиха в нестройна редица на старта за надбягването. Яркото слънце се отразяваше в слънчевите им очила. Небето изглеждаше като гигантска синя раковина. Морето проблясваше в сапфирено на хоризонта. Джейн се усмихна на другите майки. Другите майки ѝ се усмихнаха в отговор. Всичко бе много мило. Много дружелюбно. „Сигурна съм, че проблемът е само в главата ти — бе казала майка ѝ. — Всички отдавна ще са забравили това глупаво недоразумение от деня за ориентация.“

Джейн полагаше огромни усилия да се впише в училищната общност. На всеки две седмици дежуреше в столовата. Всеки понеделник сутрин ходеше като доброволец заедно с още един родител и помагаше на госпожица Барнс да изслушва децата в упражненията им по четене. Бъбреше си любезно с останалите родители в училищния двор. Канеше деца на срещи за игра.

Но Джейн все още чувстваше, че нещо не е наред. Усещаше го в лекото извръщане на глава, в усмивките, които не достигаха до очите, в нежния полъх на предпазливост.