Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 58

Лиан Мориарти

Бяха дошли направо от училището до плажа, за да изпият набързо по кафе в „Блу Блус“ заедно с Джейн и родителите ѝ. Предложи го майката на Джейн, при това с такова желание, че Маделин, която имаше твърде амбициозен списък с неща за постигане в първия учебен ден на децата, просто не намери сили да откаже.

— Не, не е — отвърна Маделин, макар че вече усещаше първите бодежи на угризение. Когато Клоуи чуеше, че ще пропусне А партито на Амабела, щеше да стане страшно. Миналогодишното празненство по случай рождения ден на Амабела беше великолепно: надуваем замък, илюзионист и дискотека. — Днес съм в много лошо настроение — сподели на Ед.

— Сериозно? — отвърна той. — По нищо не си личи.

— Липсват ми децата — каза тя. Задната седалка на колата бе толкова пуста и тиха. Очите ѝ се напълниха със сълзи.

Ед избухна в смях.

— Шегуваш се, нали?

— Бебчето ми тръгна на училище — изхълца Маделин. Клоуи бе влязла в класната стая с уверена крачка, рамо до рамо с госпожица Барнс, като нейна колежка, и през цялото време бърбореше, вероятно нахвърляше някои предложения за промяна в учебната програма.

— Аха — потвърди Ед. — И то съвсем навреме. Мисля, че точно тези думи използва вчера, когато говори по телефона с майка си.

— А аз трябваше да стоя там, в училищния двор, и да водя учтив разговор с шибания ми бивш съпруг! — Настроението на Маделин се мяташе между сълзливо и гневно.

— Аха, само не знам дали е уместно да се използва думата учтив — отбеляза Ед.

— Достатъчно трудно е да си самотна майка.

— Ммм… Какво?

— Джейн! Говоря за Джейн, разбира се. Помня първия учебен ден на Абигейл. Чувствах се като урод. Имах усещането, че всички са толкова отблъскващо семейни. Всички родители бяха в перфектни двойчици. Никога не се бях чувствала толкова самотна. — Маделин се замисли за бившия си съпруг, който сутринта спокойно оглеждаше училищния двор. Нейтън нямаше никаква представа как се бе чувствала Маделин през всички онези години, в които отглеждаше Абигейл съвсем сама. Но и не би го отрекъл. О, не! Ако тя започнеше да крещи в лицето му: „Беше трудно! Беше ужасно трудно!“, той щеше да потръпне, намръщен, и да си придаде толкова тъжен и разкаян вид, но колкото и да се опитваше, никога нямаше да го проумее истински.

И това я изпълни с безсилен гняв. Нямаше къде другаде да го насочи, освен към Рената.

— Така че просто си представи как се чувства Джейн, когато нейното дете е единственото непоканено на това парти. Представи си го.

— Разбирам — каза Ед. — Макар че след случилото се, предполагам, от гледна точка на Рената мога да…

— Не, не можеш! — извика Маделин.

— Божичко! Съжалявам. Не. Разбира се, че не мога. — Ед вдигна поглед към огледалото за обратно виждане. — О, ето, твоята малка приятелка току-що паркира зад нас. Хайде да отидем да хапнем торта с нея. Това ще оправи нещата.

Той разкопча предпазния си колан.

— Ако няма да каниш всички деца от класа, няма да раздаваш поканите в училищния двор. Всяка майка го знае. Това е неписан закон.

— Бих могъл да говоря на тази тема цял ден. Наистина. Точно днес не искам да говоря за нищо друго, освен за партито на Амабела по случай петия ѝ рожден ден.