Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 35

— Колко хубаво, нали? — възкликна Маделин с онзи неестествено приповдигнат, захаросан тон, който използваше всеки път, когато някой споменеше дъщерята на бившия ѝ съпруг. — Просто чудесно.

Ед се задави с виното си и Маделин го скастри с поглед.

— Скай е нещо като моя сестра, нали, мамо? — попита Клоуи. За разлика от майка си, тя бе във възторг, че ще бъде в една и съща предучилищна група със Скай, и бе задавала този въпрос около четиридесет хиляди пъти.

— Не, Скай е полусестра на Абигейл — отвърна Маделин с ангелско търпение.

— Но аз също съм сестра на Абигейл! — възропта Клоуи. — Това значи, че Скай и аз трябва да сме сестри! Може да бъдем близначки, като Джош и Макс!

— В тази връзка, виждала ли си Селест след завръщането им от Канада? — попита Ед. — Онези снимки, които Пери качи във Фейсбук, бяха изумителни. Някой ден и ние трябва да си направим бяла Коледа. Като спечелим от лотарията.

— Бррр — потръпна Маделин. — Изглеждаха така, сякаш им е студено.

— От мен би излязъл велик сноубордист — замечтано каза Фред.

Маделин отново потръпна. Нейният малък любител на силните усещания. Ако нещо можеше да бъде изкатерено, той го катереше. Тя вече нямаше сили да гледа как Фред кара скейтборда си. Едва седемгодишен, той подхвърляше и премяташе, и превърташе слабото си телце във въздуха като децата, които бяха два пъти по-големи от него. Всеки път, когато видеше тези невъзмутими и самоуверени младежи в някое телевизионно предаване, в което ги интервюираха относно последния им скок с парашут/катерене на скали/как-да-направим-всичко-възможно-да-се-утрепем приключение, тя си мислеше: Ето го Фред. Той дори изглеждаше като тях — с чорлавата си въздълга коса като на сърфист.

— Имаш нужда от подстригване — каза тя.

Фред възмутено сбърчи луничавия си нос.

— Не, нямам!

— Ще звънна на майката на Зиги — обърна се Маделин към Клоуи — и ще се уговорим за среща.

Тя всъщност се канеше да звънне на Джейн още преди празниците, но работата я притисна, а в периода между Коледа и Нова година отсъстваха от града. Горката Джейн не познаваше никого в района, а и след случилото се в деня за ориентация изглеждаше съсипана.

— Маделин, сигурна ли си, че това е добра идея? — тихо попита Ед. — Останах с впечатление, че момчето е малко грубичко.

— Е, не го знаем със сигурност.

— Но ти каза, че Амабела Клайн го е посочила в редицата.

— И друг път се е случвало невинни хора да бъдат посочвани в редицата при полицейско разпознаване на заподозрян.

— Ако това хлапе посегне на Клоуи…

— О, за бога! — прекъсна го Маделин. — Клоуи може сама да се грижи за себе си! — Тя погледна към чинията на Абигейл. — Защо не ядеш?

— Ние харесваме Рената и Джеф — каза Ед. — Така че, ако дъщеря им твърди, че това дете, този Зиги, я е наранил, значи, трябва да ги подкрепим. И що за име е Зиги всъщност?

— Не харесваме Рената и Джеф чак толкова — уточни Маделин. — Абигейл, яж!

— Така ли? — изненада се Ед. — Аз си мислех, че харесвам Джеф.

— Понасяш го. Той е този, който изучава птиците, а не онзи, който играе голф.