Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 33

Белезите по шията бяха черни, лилави и червени.

„Мисля, че ще излязат и синини!“ — бе казала майката на детето.

Не, не, не.

Зиги си беше Зиги. Не би могъл. Не би го направил. Тя познаваше детето си.

Той се размърда в съня си. Осеяните със сини венички клепачи трепнаха.

— Познай кой ден е днес — каза Джейн.

— Коледа! — извика Зиги.

Той застана в седнало положение толкова бързо, че главата му улучи носа ѝ и тя падна назад върху възглавницата с насълзени от болка очи.

* * *

Tea: Винаги съм смятала, че нещо не е съвсем наред с това дете. С онзи Зиги. Има нещо странно в очите му. Момчетата имат нужда от мъжко присъствие като пример за подражание. Съжалявам, но това е факт.
Стю: Дявол да го вземе, голям шум се вдигна около това хлапе Зиги. Направо не знам на какво да вярвам.

11.

— Ти толкова високо ли летиш, тате, като този самолет? — попита Джош. Бяха изминали седем часа от началото на обратния им полет от Ванкувър до Сидни. Дотук добре. Никакви караници. Бяха сложили момчетата от двете си страни, всяко от тях на седалка до прозорец, така че Селест и Пери седяха на съседни места от двете страни на пътеката.

— Не. Казвал съм ти, нали помниш? Трябва да летя много ниско, за да избегна радарите — отвърна Пери.

— О, да. — Джош отново обърна лице към прозореца.

— Защо трябва да избягваш радарите? — попита Селест.

Пери поклати глава — Жени! — и се усмихна заговорнически на Макс, който седеше от другата страна на Селест, наведен към нея, за да чува разговора им.

— Макс, ясно е като бял ден, нали?

— Строго секретно е, мамо — любезно ѝ отговори Макс.

— Никой не знае, че татко може да лети.

— О, разбира се — отвърна Селест. — Съжалявам. Глупав въпрос.

— Виж сега, ако ме заловят, вероятно ще искат да ми направят пълен комплект изследвания — обясни Пери, — за да разберат как точно съм развил тези свръхмощни умения, а после ще искат да ме вербуват за военната авиация и ще трябва да ходя на тайни мисии.

— Да, а ние не искаме това — съгласи се Селест. — Татко и сега пътува предостатъчно.

Пери се протегна през пътеката и сложи ръка върху нейната в безмълвен знак на извинение.

— Ти не можеш да летиш наистина — каза Макс.

Пери вдигна вежди, ококори очи и леко сви рамене.

— Не мога ли?

— Не мисля, че можеш — неуверено каза Макс.

Пери намигна на Селест над главата на Макс. От години разправяше на близнаците, че притежава тайната дарба да лети, навлизайки в безумни подробности как открил тази своя тайна суперсила, когато бил на петнайсет — възрастта, на която те може би също ще могат да летят, при условие че са наследили умението му и ядат достатъчно броколи. Момчетата никога не можеха да разберат дали той говореше сериозно, или се шегуваше.

— Вчера летях, когато се спуснах със ските от онзи хълм — каза Макс и демонстрира траекторията си с ръка.

— Да, летя, и татко ти едва не получи инфаркт заради теб — отвърна Пери.

Макс се изкиска.

Пери сключи ръце пред гърдите си и изпъна гръб.

— Ау, още съм схванат от опитите да ви настигна, момчета. Много сте бързи.