Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 36

Лиан Мориарти

— Така ли? — Ед изглеждаше разочарован. — Сигурна ли си?

— Ти си мислиш за Гарет Хайек.

— Така ли? — Ед се намръщи.

— Да — отвърна Маделин. — Клоуи, престани да размахваш вилицата си. Замалко да бръкнеш в окото на Фред. Да не си болна, Абигейл? Затова ли не ядеш?

Абигейл остави ножа и вилицата в чинията си.

— Мисля, че ставам вегетарианка — тържествено обяви тя.

Бони беше вегетарианка.

— Само през трупа ми — каза Маделин.

Или през нечий друг труп.

* * *

Tea: Знаете ли, че Маделин има четиринайсетгодишна дъщеря Абигейл от предишния си брак? Много ми е жал за деца от разбити семейства. Толкова съм доволна, че мога да предложа на децата си сигурна среда. Убедена съм, че в деня на викторината Маделин и Бони се скараха заради Абигейл.

Харпър: Аз всъщност чух Маделин да казва: „Тази нощ ще убия някого“. Реших, че е свързано с Бони. Не соча никого с пръст, разбира се.

Бони: Да, Абигейл е моята доведена дъщеря и е напълно вярно, че Абигейл имаше някои… как да кажа… проблеми, просто типични проблеми за момиче на нейната възраст, но двете с Маделин работехме заедно като екип, за да ѝ помогнем. Усещате ли мириса на лимонова мирта? В момента изпробвам за пръв път ново етерично масло. Действа добре при стрес. Поемете дълбоко въздух. Точно така. Изглеждате малко напрегнат, ако позволите да отбележа.

13.

Беше един от онези дни. Не се бе случвало отдавна, далеч преди Коледа. Селест чувстваше устата си пресъхнала. Главата ѝ глухо пулсираше. Следваше Пери и момчетата през училищния двор предпазливо, изпънала гръб, като висока чуплива чаша, която всеки момент щеше да прелее.

Бе свръхчувствителна към всичко: топлия въздух по голите ѝ ръце, каишките на сандалите между пръстите ѝ, ръбовете на листата на гигантския фикус, всяко от тях ясно очертано на синия небесен фон. Усещането наподобяваше онова мощно чувство да си отскоро влюбена или отскоро бременна, или да шофираш сама за пръв път. Всичко изглеждаше знаменателно.

„Вие с Ед карате ли се?“ — бе попитала тя веднъж Маделин. „Като куче и котка“ — отвърна ѝ Маделин с усмивка.

Но Маделин очевидно говореше за нещо съвсем безобидно.

— Може ли първо да покажем на татко успоредката? — извика Макс.

Учебните занятия започваха след две седмици, но тази сутрин магазинът за училищни униформи бе отворен за два часа, така че родителите да купят каквото им е нужно за новата учебна година. Пери имаше почивен ден и след като вземеха униформите, възнамеряваха да заведат момчетата да плуват с шнорхели.

— Разбира се — каза Селест на Макс. Той се затича напред и тя осъзна, че това не беше Макс, а Джош. Започваше да губи самообладание. Смяташе, че е прекалено съсредоточена, а всъщност не внимаваше.

Пери прокара пръст по ръката ѝ и тя потръпна.

— Добре ли си? — попита той и вдигна слънчевите си очила, за да може Селест да види очите му. Бялото им изглеждаше прекалено бяло. Нейните очи бяха силно зачервени на сутринта след скарване, но очите на Пери винаги изглеждаха ясни и искрящи.

— Добре. — Тя му се усмихна.