Читать «Гнездо на усойници» онлайн - страница 112

— Мога да наредя да ви арестуват за държавна измяна — промърмори кардиналът.

— Съмнявам се. Хората може да започнат да си задават въпроси. Все пак ти напълно унищожи две от най-влиятелните флорентински фамилии — фамилии, които никога не са приемали изцяло управлението на Медичите над Флоренция.

Кардиналът си позволи лека, суха усмивка.

— Не забравяй, че синьор Франческо подари и други неща на краля.

— О, да, картината на клетия Борели, поръчана от лорд Албрици.

В очите на кардинала затанцуваха дяволити пламъчета. Той се закани с пръст на Бенджамин.

— Бива те, англичанино. Много, много си добър.

— Не! — отсече Бенджамин. — Заради мен умряха други хора и вероятно никога няма да бъдат отмъстени. Не лорд Франческо е поръчал онази картина, а ти!

— Така ли? И защо да съм аз?

— Като услуга.

— За какво?

— Ако Рим каже „да“ — цитира Бенджамин, — и Англия ще каже „да“. Какъв беше тайният смисъл на картината, твое преосвещенство?

Кардиналът отметна глава и се изсмя. После леко потупа облегалките на стола си.

— Наистина не знам, англичанино. Сериозно ти казвам, нямам представа.

— Но Борели трябва да е знаел! — намесих се аз.

— Може би — сатанинското изчадие избърса сълзите от смях по лицето си. — Но за съжаление синьор Борели стана жертва на ужасно злодеяние. Мисля, че погребението му е днес. Бог да ни пази! — кардиналът въздъхна. — В днешно време има толкова много насилие! — Той погледна към часовника, който започна да бие. — Tempus fugit — промърмори той, — tempus fugit — после се изправи. — Приключихте работата си тук — изгледа ни сурово. — Ако имаш още въпроси, мастър Даунби, питай скъпия си чичо. Той ще ти отговори. — Джулио любезно ни побутна към вратата. — Ще откриете на двора оседлани коне и багажа си. Трябва да напуснете Флоренция веднага. До седмица ще бъдете на кораб за Англия. Помниш ли отговора за чичо си?

Бенджамин кимна.

— Тогава се постарай да му кажеш истината.

Точно се канехме да излезем, когато кардиналът тихо каза зад нас: