Читать «Гнездо на усойници» онлайн - страница 110

На другата сутрин ме събуди Бенджамин. Очите му бяха подпухнали, но изглеждаше здрав.

— Роджър, спиш като пън! — пошегува се той. — За бога, човече, кажи какво стана!

Разтърках очи, изправих се и го погледнах.

— Ти си се оправил, господарю.

— Да, благодарение на теб. Хайде, разкажи ми всичко.

Но беше невъзможно да разговаряме, защото добрите братя се върнаха, за да поздравят себе си и нас. Отведоха ни долу в трапезарията и ни нахраниха с най-вкусното задушено, мек бял хляб и леко бяло вино, в което, както усмихнато се заклеха, нямаше никакви отвари. Бенджамин беше ненаситен. Докато се хранеше, му разказах какво се беше случило. От време на време той спираше и задаваше по някой въпрос. Когато свърших, остави лъжицата си, облегна се с лакти на масата и ме погледна.

— Не помня много — каза. — Джовани дойде в стаята ни. Каза, че отворили ново буре фалернско и трябвало да го опитам. Така и направих. Но не изпих цялата чаша, защото миришеше необичайно. Джовани ме наблюдаваше с любопитство. Попитах го какво има. Той изглеждаше уплашен, отстъпи една крачка назад и каза, че лорд Енрико се е върнал — Бенджамин сви рамене. — След това нищо не помня. Лежах на леглото. Знаех, че съм направил ужасна грешка. Помня само, че ти влезе. Носеше ли някого?

— Мария — отвърнах тихо.

Тъга забули очите му.

— Бог да я прости! След това помня, че ме взеха и ме понесоха надолу по стълбите. Видях труп на жена, която лежеше там като убито куче.

— Беатриче — обясних.

— След това — продължи Бенджамин — пак изпаднах в забрава. Докато не се събудих тази сутрин, чувствайки известна слабост и гладен като вълк. Видях над себе си братята, които бърбореха като свраки и сочеха към теб с тъжни очи и лица. Клатеха глави и цъкаха с езици. Мили Боже! — Бенджамин скри лице в ръцете си. — Изобщо не предполагах, че Енрико ще направи това! Планирах да се изправя срещу него, когато се върнеш — той поклати глава. — Подцених омразата му и жаждата за отмъщение! — Той стисна ръката ми. — Роджър, никога няма да забравя това, което стори. Ти се държа изключително смело!

— Просто имах късмет! — отвърнах горчиво. — Кога ще можем да се приберем? — Огледах белосаната трапезария. — Братята са добри хора, но…

— Скоро, Роджър — каза Бенджамин. — Съжалявам за тези ужасни, ужасни убийства!