Читать «Гласът на цигулката» онлайн - страница 19

Върна се в спалнята и позвъни, за да дойде камериерката от етажа. След малко се почука и Монталбано каза „Влизайте!“. Отвори се вратата и се появи четирийсетгодишна мършава жена, която веднага щом видя четиримата мъже, се вцепени, пребледня и полугласно попита:

— Ченгета ли сте?

На комисаря му идеше да се разсмее. Колко ли векове на полицейски произвол са били необходими, за да изострят в сицилианската жена тази толкова светкавична способност за разпознаване на някое ченге?

— Да, такива сме — каза й, усмихвайки се.

Камериерката се изчерви и наведе очи.

— Моля за извинение.

— Познавате ли госпожа Ликалци?

— Защо, какво й се е случило?

— От няколко дни нямаме информация за нея. Търсим я.

— И за да я намерите, отнасяте със себе си документите й ли?

Тази жена не трябваше да бъде подценявана. Монталбано реши да й съобщи някои факти.

— Опасяваме се, че може да й се е случило нещастие.

— Винаги съм й казвала да си отваря очите — отвърна камериерката, — ходеше напред-назад с половин милиард лири в торбата си!

— Носила е със себе си много пари ли? — попита удивено Монталбано.

— Не говорех за пари, а за бижутата, които има. И с живота, който води! Връща се късно, става късно…

— Това го знаем. Вие добре ли я познавате?

— Още от първия път, когато дойде тук със съпруга си.

— Можете ли да ми кажете нещо за характера й?

— Вижте, изобщо не беше дребнава. Имаше само една-единствена мания — всичко да е под конец. Когато оправяха стаята й, стоеше, за да надзирава всяко нещо да бъде оставено на мястото си. Камериерките от сутрешната смяна се представяха пред директора, преди да започнат работата в стая 118.

— Един последен въпрос — вашите колеги от сутрешната смяна казвали ли са ви някога, че госпожата е приемала през нощта мъже в стаята си?

— Никога. А за тези неща имаме набито око.

* * *

През цялото пътуване на връщане към Вигата един въпрос измъчваше Монталбано — ако госпожата е била маниачка на тема ред, как така банята във виличката в местността Три фонтана беше толкова разхвърляна, а розовата хавлия захвърлена на пода?

* * *

По време на вечерята (много прясна риба треска, сварена с два дафинови листа и на момента подправена със сол, черен пипер и зехтин от Пантелерия, и гозба от крехките филизи на тиквичките, която служеше за разядка, за да подготви стомаха и червата) разказа на госпожа Вазиле Коцо как му беше минал денят.

— Май ми се струва — каза госпожа Клементина, — че истинският въпрос е защо убиецът е взел със себе си дрехите, гащите, обувките и торбата на клетницата.

— Така е — съгласи се Монталбано и не добави нищо друго.

Не искаше да прекъсва мисълта на госпожата, която, едва отворила уста, вече беше уцелила аргумента.

— За тези неща — продължи старата дама — мога да говоря на базата на това, което виждам по телевизията.

— Не четете ли криминални романи?