Читать «Гласът на цигулката» онлайн - страница 18

— Госпожата в хотела ли обядва?

— Рядко. Нали разбирате, че закусвайки обилно толкова късно… Но все пак се е случвало. А оберкелнерът веднъж ми разказа за обноските на госпожата на масата, когато обядва.

— Извинете ме, но не ви разбрах добре.

— Хотелът е много посещаван, бизнесмени, политици, предприемачи. И всички, за добро или за зло, пробват с нея. Погледчета, усмивки, покани, малко или много недвусмислени. Хубавото на госпожата, каза ми го оберкелнерът, е, че не се прави на непристъпна, а напротив, отвръща на погледите и усмивките… Но когато се стигне до същественото — нищо. Всички остават с пръст в устата.

— В колко часа обичайно излиза следобед?

— Към четири. И се връща в малките часове на нощта.

— Трябва да има голям кръг от приятелства между Монтелуза и Вигата.

— Бих казал.

— Случвало ли се е и друг път да не се прибира повече от една нощ?

— Не мисля. Портиерът щеше да ми го съобщи.

Пристигнаха Гало и Галуцо, размахвайки заповедта за обиск.

— Коя е стаята на госпожа Ликалци?

— Сто и осемнайсета.

— Имам заповед за обиск.

Лицето на директора Пицота придоби обидено изражение.

— Ама, комисарю! Нямаше нужда от тези формалности! Достатъчно беше да ме попитате и аз… Ще ви придружа.

— Не, благодаря — каза хладно Монталбано.

Изражението на директора Пицота от обидено се превърна в смъртно засегнато.

— Отивам да взема ключовете — каза сдържано.

Върна се след малко с ключовете и купчинка листчета, всичките със съобщения за получени телефонни обаждания.

— Ето — каза, подавайки, иди разбери защо, ключа на Фацио, а бележките на Гало.

По немски образец наведе изведнъж главата си пред Монталбано, обърна се и се отдалечи сковано, сякаш беше движеща се дървена кукла.

* * *

Стая 118 беше изпълнена с аромата на незалязващия Chanel №5, а върху раклата за багажи изпъкваха два куфара и фирмена чанта на Vuitton. Монталбано отвори гардероба пет рокли от висока класа, три чифта артистично изтъркани дънки. В отделението за подреждане на обувки имаше пет чифта с много високи токове, фирмени на Magli, и три ниски спортни. Блузките, които също бяха много скъпи, бяха сгънати с изключително старание. Бельото, разделено по цветове в нарочно за целта чекмедже, беше съставено само от ефирни гащички.

— Тук вътре няма нищо — каза Фацио, който междувременно беше проверил двата куфара и чантата.

Гало и Галуцо, които бяха обърнали наопаки леглото и матрака, поклатиха отрицателно глава и започнаха да слагат всяко нещо на мястото му, повлияни от реда, който цареше в стаята.

Върху писалището имаше писма, бележки, тефтер и купчина съобщения за телефонни обаждания, доста по-висока от онази, която директорът беше дал на Гало.

— Тези неща ще ги вземем с нас — каза комисарят на Фацио. — Погледни в чекмеджетата и събери всички бумаги.

Фацио извади от джоба си найлонов плик, който винаги носеше със себе си, и започна да го пълни.

Монталбано влезе в банята. Всичко блестеше в перфектен ред. На поставката имаше червило Idole, фон дьо тен Shiseido, голяма бутилка Chanel №5 и други подобни неща. Розова хавлия, разбира се, по-мека и по-скъпа от тази във виличката, която беше старателно закачена.