Читать «Гласът на цигулката» онлайн - страница 16

— Ще направя всичко възможно, Мими. Благодаря.

* * *

— Ало, комисар Монталбано? Обажда се Клементина Вазиле Коцо.

— За мен е удоволствие, госпожо.

— Отговорете ми с „да“ или „не“. Добре ли се справих?

— Да, много добре.

— Все така с „да“ или „не“ ми отговорете, ще дойдете ли тази вечер към девет часа да вечеряте с мен?

— Да.

Фацио влезе в кабинета на комисаря с ликуващо изражение:

— Знаете ли, комисарю? Зададох си следния въпрос. С оглед вида на виличката, която изглежда необитаема, госпожа Ликалци, когато е идвала от Болоня, къде ли е ходела да преспива? Обадих се на колега от дирекцията на полицията в Монтелуза, онзи, който отговаря за регистрациите в хотелите, и получих отговор на въпроса си. Госпожа Микела Ликалци всеки път е отсядала в хотел „Джоли“ в Монтелуза. Оказва се, че е пристигнала и се е регистрирала преди седем дни.

Фацио го беше хванал неподготвен. Беше си обещал да звънне на доктор Ликалци в Болоня веднага щом се върнеше в службата си, но в действителност се беше разсеял, защото намекът на Мими Ауджело за Франсоа леко го озадачи.

— Тръгваме ли сега? — попита го Фацио.

— Почакай.

Една изцяло необоснована мисъл мина светкавично през главата му, оставяйки след себе си мирис на сяра, онзи, с който обичайно се парфюмираше дяволът. Поиска от Фацио да му каже телефонния номер на Ликалци, написа го на листче, което пъхна в джоба си, и след това го набра:

— Ало, болница „Маджоре“ ли е? Комисар Монталбано от Вигата се обажда. Бих искал да говоря с професор Емануеле Ликалци.

— Ако обичате, изчакайте, без да затваряте.

Изчака дисциплинирано и изпълнен с търпение. Когато това последното започна напълно да му убягва, чу гласа на телефонистката:

— Професор Ликалци е в операционната зала. Бихте могли да се обадите отново след половин час.

— Ще му се обадя по път — каза на Фацио. — Моля те, вземи джиесема.

Телефонира на съдебния следовател Томазео и му съобщи за откритието на Фацио.

— Ах, не ви ли го казах? — отвърна Томазео в този момент. — Поисках да ми даде номера на съпругата си тук, при нас. Каза, че не го знаел, защото винаги тя му се обаждала.

Комисарят го помоли да подготви заповед за обиск. И добави, че незабавно ще изпрати Гало да го вземе.

— Фацио, казаха ли ти каква е специалността на доктор Ликалци?

— Да, господине. Ортопед е.

* * *

По средата на пътя между Вигата и Монтелуза комисарят отново се обади в болница „Маджоре“ в Болоня. След не много дълго изчакване Монталбано чу твърд, но вежлив глас.

— Ликалци съм. Кой се обажда?

— Професоре, извинете ме за безпокойството. Комисар Салво Монталбано съм, от Вигата. Ангажиран съм с престъплението. Впрочем, моля, приемете моите най-искрени съболезнования.

— Благодаря.

Нито дума в повече. Комисарят разбра, че пак му е ред да говори:

— И така, докторе, днес сте казали на съдебния следовател, че не сте знаели телефонния номер на съпругата си, когато е идвала тук.

— Така е.

— Не можем да открием този номер.

— Нима между Монтелуза и Вигата има хиляда хотела?

Ех, колко беше предразположен към сътрудничество този професор Ликалци!