Читать «Гласът на цигулката» онлайн - страница 15

* * *

След час, удовлетворен от себе си и готов да отвърне на атаката на света, включи апарата. Наложи му се веднага да вдигне слушалката:

— Ало.

— Ало, комисерийо? Вие, ама вие лично и пирсонално ли сте?

— Пирсонално, Катаре. Какво има?

— Има, че се обади съдебният следовател Толомео.

— Томазео, Катаре, но няма значение. Какво искаше?

— Да говори пирсонално с вас, пирсонално. Обажда се поне, поне четири пъти. Каза така, да му се обадите вие лично.

— Добре.

— Ах, комисерийо, трябва да ви изкомуникирам едно нещо от крайна важност. Обади ми се от дирекцията на полицията в Монтилуза комисарят господин, който се казва Тонтона.

— Тонтона.

— Как се казва, се казва. Това е. Той каза, че аз трябва да посещавам един конкурс по информатизъм. Вие какво ще кажете?

— Доволен съм, Катаре. Посещавай този курс, така ще се специализираш. Ти си подходящият човек за информатизма.

— Благодаря, комисерийо.

* * *

— Ало, господин Томазео? Монталбано съм.

— Комисарю, няколко пъти ви търсих.

— Извинете ме, но имах много работа. Спомняте ли си разследването за намереното преди седмица тяло във водата? Струва ми се, че надлежно ви уведомих.

— Има ли някакво развитие?

— Не, абсолютно никакво.

Монталбано усети неловкото мълчание на другия, защото току-що приключилият разговор нямаше никакъв смисъл и за двамата. Както беше предположил, съдебният следовател не спря дотук.

— Исках да ви кажа, че открих в Болоня вдовеца, доктор Ликалци, и му съобщих с нужната тактичност злокобната вест.

— Как реагира?

— Хъм, какво да ви кажа? Странно. Дори не ме попита как е умряла съпругата му, която в края на краищата е твърде млада. Изглежда, е студен човек, дори не се развълнува.

Доктор Ликалци беше прецакал забавлението за „гарвана“ Томазео и разочарованието на съдебния следовател, че не е могъл да се наслади, дори само по телефона, на красивата сцена от викове и ридания, беше осезаемо.

— За всеки случай ми каза, че днес категорично не би могъл да мръдне от болницата. Имал планирани операции, които трябвало да направи, а заместникът му бил болен. Утре сутринта в седем и пет щял да хване самолета за Палермо. Затова предполагам, че ще бъде в кабинета ви към обяд. Това е, за което исках да ви уведомя.

— Благодаря ви, господин съдебен следовател.

* * *

Гало, докато го караше към работата със служебната кола, му съобщи, че по решение на Фацио Джермана отишъл да вземе удареното туинго и го оставил в гаража на полицейското управление.

— Много добре са направили.

Първият човек, който мина през стаята му, беше Мими Ауджело:

— Не съм дошъл да ти говоря по работа. Вдругиден, тоест в неделя рано сутринта, ще отида да навестя сестра си. Искаш ли да дойдеш и ти, така ще можеш да видиш Франсоа? Ще се върнем вечерта.

— Надявам се да успея.

— Опитай се да дойдеш. Сестра ми намекна, че би искала да си поговори с теб.

— За Франсоа ли?

— Да.

Монталбано се разтревожи, щеше да стане голяма беля, ако сестрата на Ауджело и съпругът й му кажеха, че повече не са в състояние да държат момченцето при тях.