Читать «Гласът на цигулката» онлайн - страница 13

Паскуано се обърна, за да му благодари с поглед, защото наистина обичаше да си върши работата сам, без никой да се върти наоколо.

След повече от половин час се появи колата на съдебния следовател, цялата смачкана. А той реши да натисне спирачките едва след като удари един от двата служебни автомобила на криминолозите.

Николо Томазео слезе с почервеняло лице от автомобила си, а дългата му шия изглеждаше точно като тази на пуйката.

— Този път е ужасен! Случиха ми се два инцидента! — разтръби наляво и надясно.

Всички знаеха, че шофира като надрусано куче. Монталбано намери някакво извинение да го спре, за да не се качи веднага и да досажда на доктор Паскуано.

— Господин съдебен следовател, искам да ви разкажа една интересна история.

И му разказа част от това, което се беше случило предния ден. Показа му последствията след сблъсъка с туингото и какво беше останало от написаната бележка, подпъхната под чистачките. Каза му също как беше започнал да се съмнява, че нещо се е случило. А анонимното обаждане в дирекцията на полицията в Монтелуза беше дошло тъкмо навреме.

— Какво любопитно съвпадение! — каза съдебният следовател Томазео, без да се вълнува повече от необходимото.

Веднага щом той видя голото тяло на убитата, се вцепени. Дори комисарят спря изведнъж. Доктор Паскуано беше успял някак си да обърне главата на жената и сега лицето й, което до този момент беше останало закрито, се виждаше. Очите й бяха толкова широко отворени, че чак изглеждаше неправдоподобно, изразяваха непоносима болка и ужас. От устата й се беше стекла струйка кръв, трябва да си беше прехапала езика по време на конвулсиите при задушаването.

Доктор Паскуано изпревари въпроса, който мразеше:

— Със сигурност е мъртва от сряда срещу четвъртък през нощта. Ще бъда по-точен след аутопсията.

— И как е умряла? — попита Томазео.

— Не виждате ли? Убиецът я е сложил с лице надолу към матрака и я е държал така, докато е издъхнала.

— Трябва да е бил изключително силен.

— Не е казано.

— Личи ли да е имала сексуален контакт преди или след това?

— Не мога да кажа.

Нещо в тона на съдебния следовател подтикна комисаря да повдигне погледа си към него. Целият се беше изпотил.

— Може насилствено да е обладана отзад — настоя съдебният следовател, а очите му искряха.

Усети някакъв проблясък. Очевидно господин Томазео изпитваше тайно удоволствие от тези неща. Дойде му на ум, че някъде беше прочел една фраза от Мандзони, която се отнасяше за другия, по-известния Николо Томазео: „Този Томазео с единия си крак е в сакристията, а с другия в бордея“. Трябва да беше фамилен порок.

— Ще ви осведомя. Приятен ден! — каза доктор Паскуано, сбогувайки се набързо, за да избегне останалите въпроси.

— Според мен престъплението е извършено от маниак, който е изненадал госпожата, докато се е приготвяла да си ляга — каза непоколебимо съдебният следовател Томазео, без да откъсва очи от мъртвата.

— Вижте, господин съдебен следовател, не е имало взлом. Твърде необичайно е гола жена да отиде да отвори вратата на дома си пред някакъв маниак и да го приеме в спалнята си.