Читать «Гладът на лъвчетата» онлайн - страница 90

Закапа дъжд. Той изръмжа:

— Ето, заваля!

— Имам една идея — каза Даниела. — Ще се прибера вкъщи. А ти ще дойдеш десет минути по-късно, уж че идваш да видиш Лоран. Той ще бъде очарован, родителите ми няма да разберат нищо…

Даниел смръщи вежди. Съвестно му беше да си помисли, че болният Лоран ще счете посещението му за проява на другарска любов, докато той отива заради Даниела.

— Не е много честен твоят номер към Лоран.

— Защо?

— Той ще си въобрази…

— Чудесно! Нека… Ще бъде щастлив!… А и аз също от тази измама!…

Радостта в очите й беше невинна и едновременно порочна. Даниел чувстваше, че силите му го напускат. Женските хитрини бяха страшни. Те превиват морала по свое желание, така както кошничарят върбовите клонки.

— Отиваме — каза Даниел с мрачен вид.

И помисли за брат си, който в този момент навярно посреща Валери в квартирата си; той поне нямаше нужда да лъже някого, за да бъде щастлив!

* * *

— Аз казвам, че шансът да издържа е едно на петдесет! — измърмори Даниел.

— А пък аз — едно на сто — преувеличи Лоран.

— Не сте интересни! — каза Даниела.

Брат й я изгледа строго.

— Нима мислиш, че тая работа е за смях?

Той беше седнал посред леглото си с разкопчана на слабите си гърди пижама, с пожълтяло лице и тъжни очи.

— Като си помисля само, че ако бяхме в класа по философия, щяхме да лапнем матурата като локум! — въздъхна Даниел. — Обяснявах това на баща си. Но той не искаше и да чуе. За него само математиката е достойна за уважение.

— И моят е такъв! — каза Лоран.

— За твоя разбирам все пак. Инженер е. Но моят защо? Той не е в състояние да различи един синус от един косинус, а иска да ме тикне в математическите науки. Това няма да стане! Във всеки случай, ако трябва да повтарям, ще мина в класа по философия!

— И аз също.

— Бонбон е това философията!

Стояха мълчаливо, с поглед, зареян в метафизичен блян. Една плоча се въртеше, издавайки отривисто стенанията на един тромпет със сурдинка.

— А отгоре на това — подзе Даниел, — изучава се и логика в класа по математика. Това е най-гадното!

— Все пак има интересни неща в логиката — каза Лоран. — Различните форми на разсъждения…

— Да… Но бъркотията в хипотетичните силогизми, разделителните, съединителните… Тук никак ме няма!

Седнала на пода до леглото, Даниела изглеждаше изумена от познанията на двамата приятели. На Даниел му се виждаше странно, като я гледаше в стаята на брат й, потънала в семейната си среда и сякаш възвърнала девствеността си. Възможно ли бе Лоран да не подозира нищо? Колко време ще трае тази криеница? Изведнъж Даниел съжали, че беше дошъл. Чувствуваше да се пробужда в него атавистичното съмнение на момъка, поканен у родителите на любовницата му. Всички къщи, в които живее хубаво момиче, приличат на капан. Предпочиташе да се среща с Дани на неутрален терен.

— Все още ли искаш да станеш журналист? — попита той.

— Да — каза Лоран.

— Е, да, аз също искам да се отдам на журналистиката! Но на активна журналистическа дейност, разбираш ли?

Даниела отправи към него загрижен поглед. Навярно си го представяше вече впуснал се по пътищата на света и се връща при нея само в интервала между два репортажа.