Читать «Гладът на лъвчетата» онлайн - страница 87

— Жан-Марк! Тук ли си?

Позна Валери, стана с досада и отиде да отвори.

— Чаках те повече от един час — каза тя, като влезе. — Какво се е случило? Знаеш ли какъв вид имаш?

— Страшно съм окалян — каза той.

— Защо?

— О, няма нищо!…

— Има, кажи ми какво!

Подвоуми се, после изръмжа против волята си:

— Скарах се с баща си.

— По какъв повод?

— Много гадна история!

Тя се усмихна. Беше ли се досетила? Способна беше на това! Момичетата имат такава интуиция! Не, тя не знаеше. Преструваше се, че знае. За да го дразни. Тя продължаваше да се усмихва. „Ами ако й кажа за състоянието, в което се намирам?…“ Това намерение го ужаси, възбуди го. Мръсното желание винаги да се плъзга все по-ниско, за да вижда докъде можеше да затъне.

— Каква е тази гадна история? — каза тя. — Обясни…

Той се чу да шепне:

— По повод на Карол.

— Твоята мащеха?

— Да, спах с нея. Баща ми научил. Голям мръсник съм, нали?

Той дебнеше да види как ще реагира. Тя мълча един миг. После усмивката й се засили, очите й се свиха и тя каза:

— Нима си въобразяваш, че не съм се досещала! Тя направи такава физиономия, когато ни завари в Бромей! Като крава е влюбена в тебе тази добра женица!

Извила встрани глава, тя го гледаше хитро, с възбуда. „Ето целия ефект, който предизвика това в нея!“ — помисли си той разочарован.

— Разбира се — подзе тя, — баща ти не е могъл да прецени добре! На неговата възраст това не е смешно!

— Не, както казваш, не е смешно!

— Каква каша! Хайде не мисли повече! Всичко ще се уреди!…

Беше се приближила толкова до него, че го докосваше с върха на гърдите си. Той я прегърна. Невъзможно! Баща му беше още в стаята, баща му виждаше всичко… Е, добре, една причина повече! Той притисна устата си върху кадифените устни, които му се отдаваха. Натежала изведнъж, тя го притегли към леглото. Не беше предвидил това. Но не беше ли то единственият начин да забрави всичко? Поваляне, мрак, потъване… Облада я, сякаш утоляваше жаждата си за отмъщение. После се почувства пак празен и смазан, още по-отвратен. Валери се миеше и поправяше прическата си зад паравана.

— Изпитвах такова силно желание! — каза тя.

IV

Развален ли беше звънецът? На Даниел му се струваше, че урокът по алгебра на Меринас продължава повече от един час. За нещастие беше си забравил часовника вкъщи. А Лоран Совело, съседът му, който можеше да го осведоми, отсъстваше от два дни: чернодробна криза, мислеше си Даниел. Как лакомо ядеше това момче!

Даниел се обърна назад и прошепна през рамо: