Читать «Гладът на лъвчетата» онлайн - страница 82
Анри Труайя
— Не ме докосвайте! — изсъска тя. — Или ще крещя. Ще вдигна на крак цялата къща. Ще извикам полицията!…
Той я хвана за лакътя и я повлече навън от кабинета.
— Вие сте измет! — каза той през зъби.
Гримаса от злоба и от страх разкриви лицето на Мерседес. Тя се мъчеше да се освободи, дърпаше се и следваше Филип, като крещеше:
— Измет е госпожата! Виждала съм я с господин Жан-Марк! А не беше красиво, кълна ви се! Тя спа тук с него, после в квартирата му на улица „Асас“! Ако не ми вярвате, попитайте Агнес, която ходи да чисти там! Тя е намерила там нещата на госпожата! Чорапи, кърпи, бельо…
Тя се задъхваше и се оплиташе в тия гнусни подробности. Стигнал във вестибюла с тая фурия, Филип я изхвърли на площадката, тресна вратата и остана зашеметен. Учудваше се, че брътвежите на една слугиня могат да му причинят такава болка.
— Мръсница! — прошепна той, за да се успокои. — Мръсница!…
После влезе в стаята. Карол не беше вече в леглото си. От банята долиташе шум от вода. Вратата беше оставена отворена. Но Филип не прекрачи прага. Страхуваше ли се да изненада Карол гола във ваната й? Парализиран изведнъж, той се отпусна в един фотьойл до неоправеното легло.
— Ти ли си, Филип? — попита гласът на Карол. — Добре ли мина всичко с Мерседес?
— Да, да…
— Ще бъда готова след две минути! Ще поръчаш ли да донесат закуската?
Той стана, дръпна два пъти шнура на звънеца, който висеше в алкова, и пак седна. Шокът отмина, яростта стихна, той се чувстваше отслабнал, наранен, отровен. Сякаш беше дишал отровни миризми в тази стая. Колкото повече разсъждаваше, толкова повече му прилошаваше. Хвърленото от Мерседес обвинение беше съвсем невероятно. И все пак как да се обясни гневът на Карол снощи срещу Жан-Марк? Като говореше за Валери, гласът й не беше ли глас на ревнуваща жена? „Но не, смешен съм! Карол и Жан-Марк! Съвсем не подхожда!“ Той огледа измачканите чаршафи, двете еднакви възглавници, огледалото със златната рамка, покривката от вигон, картините в сладникавия стил от XVIII век и този женски декор, който изведнъж го ужаси. На вратата се почука. Беше Агнес със закуската на поднос. Той я погледна, сякаш я виждаше за първи път. Едра, непроницаема, всяваща безпокойство.
— Къде трябва да поставя подноса, господине? — попита тя.
— На леглото. Благодаря, Агнес.
Тя излезе. Той си спомни, че за режима, който прилагаше, трябва да вземе сутрин на гладно едно диуретично лекарство. Флакончето беше на нощната му масичка. Две хапчета. Глътна ги.
Карол се появи с хавлиен пеньоар, прилепнал по тялото, и с розова кърпа, увита като тюрбан около косите. От нея лъхаше мирис на окосена трева. Лицето й без грим изразяваше бодростта на ума, свежестта на кожата, признаци на удоволствието, което изпитваше от тоалета си.
Тя се плъзна в леглото, постави подноса на коленете си, наля си кафе и мляко, захапа една препечена филия с масло, като повдигна лакомо горната си устна.
Филип пиеше сутрин само чай.
— Наистина ли нищо няма да хапнеш? — попита тя.
Той поклати отрицателно глава: режим! Държеше чашата в ръка и гледаше мрачно как в златистата течност се разтапя една таблетка захарин. Съвзе се от първата глътка силен и парещ чай. Достатъчни ли бяха някои всекидневни навици, за да се прогонят кошмарите? Когато тялото се върне към привичките си, духът лесно намира своя покой. Той се вгледа в Карол. Тя пиеше кафето с мляко, стиснала чашата с двете си ръце като дете. Над белия порцелан се виждаха само тъмносивите й очи. Пеньоарът бе разтворен над гърдите й. Беше спокойна, естествена, невинна. Телефонът иззвъня.