Читать «Гладът на лъвчетата» онлайн - страница 81

— Е, какво? — подзе той нетърпеливо.

— Господинът е забравил, че имам право на два дни отпуск месечно, плюс добавките за квартира и храна! — каза тя най-после със злъчен тон.

— Всичко е вписано на третия ред, в параграфа различни добавки — каза Филип.

— Това не са различни добавки…

— Не си играйте с думите.

— Ако някой си играе тук, това не съм аз, господине, тъй като се касае за моята прехрана. Помирителната комисия ще уважи искането ми. Сметката трябва да бъде подробна…

Той взе разписката разярено, допълни я в полето, после й я върна. Тя извади от чантата си един лист хартия и сравни своята сметка с тази на Филип. Устните й мърдаха бързо. Повтаряше си цифрите на испански. След малко каза:

— А добавките за превоза? Вие сте ги забравили!

— Вярно — каза той. — Колко?

— Трийсет и седем франка и седемдесет и пет сантима.

Той поправи сбора и изръмжа:

— Това ли е всичко?

— Да, господине.

— Тогава подпишете.

— Защо?

— Защото искам да имам документ, че днес съм ви платил както трябва.

— Но вие още не сте ми платили!

— Ами това? — каза той, като показа парите върху масата.

— Липсва за превоза.

Той прибави трийсет и седем франка и седемдесет и пет сантима. Тя дълго брои парите, преброи ги повторно, подреди ги в ръчната си чанта, надраска нечетливо подписа си върху копието на сметката. После, като се изправи, попита:

— А удостоверението ми, господине?

Той беше забравил тази последна формалност. Като откъсна един лист от тефтера си, написа на един дъх върху него, че госпожица Мерседес Марета е работила при него от тази до тази дата като камериерка и че го напуска, свободна от всякакви задължения. След като прочете този лаконичен текст, Мерседес леко се усмихна.

— Това ли е всичко, което господинът намери за нужно да напише в моето удостоверение? — попита тя.

С края на пръстите си тя размахваше листа пред себе си като ветрило.

— Да, наистина! — изръмжа Филип. — И считам дори, че съм много снизходителен! Ако бях поискал да кажа всичко, каквото мисля, трябваше да добавя, че вие сте най-отвратителната личност, която съм познавал!

Лицето на Мерседес не трепна нито веднъж.

— Има ли господинът какво да се оплаче от мене? — попита тя със сладникав глас.

— А, да, разбира се! — извика той. — Ако зависеше само от мене, вие нямаше да останете и два дни в дома ми!

— Госпожата ли искаше да ме задържи?

— За нещастие, да!

— Толкова е добра госпожата. Всъщност тя има интерес да ме търпи. Знам толкова неща за нея!

Филип стана зад бюрото си и показа вратата.

— Идете си!

— Не желае ли господинът да научи, че е рогоносец?

Беше произнесла думата „рогоносец“ на испански.

Дяволско злорадство блестеше в очите й.

— Видиотявате се от злоба, бедно момиче — каза Филип, като сдържаше гнева си. — Излезте, ако не искате да ви изхвърля навън!

— Вие може би си въобразявате, че измислям? — измънка тя. — Трябват ви доказателства? Ами ако ви кажа, че госпожата спи с вашия син?

Това беше прекалено! Филип стисна юмруци, обиколи бюрото и се насочи към Мерседес.