Читать «Гладът на лъвчетата» онлайн - страница 79

— Накарах да го приготвят заради тебе!

И почувства, че злобата я прави гениална. Даниел ядеше бързо. Хлапак с груби маниери. Филип пък не посягаше към нищо. Беше много горд, че бе намалил от теглото си пет килограма за три седмици! Увлече се веднага след великденската ваканция. Един лекар, негов приятел, му беше препоръчал режим за отслабване. Сега той едва хапваше по нещо, гълташе розови и сини хапчета преди ядене, теглеше се всяка сутрин. Мания към грамовете. На тази възраст! Беше смешно! Обаче изглеждаше по-зле, откакто бе отслабнал. Дълъг нос, тъмни кръгове около очите, изпъкнали челюсти. Тя не можеше да го погледне, без да пожелае да му каже, че това увлечение е глупаво. Но с това би му направила услуга. А не трябваше. Тръпки я побиха, както преди малко по пътя. Имаше треска. Не, това бе вълнение от мислите, които я разтърсваха. Никой около нея не подозираше. Достатъчно бе да говори, да се усмихва, за да излъже хората. Рядко удоволствие от двойната роля. Най-сетне столовете се отместиха. Пиха кафе в салона и брътвежите се приключиха след четвърт час.

Останала сама в стаята си заедно с Филип, тя намери, че той изглежда още по-повехнал и по-уморен, отколкото на масата. Той се оглеждаше в огледалото над камината и прокарваше ръка под брадата си. После повдигна твърде широките си панталони. Сигурно не за нейно удоволствие искаше да стане строен! Коя ли млада гъска, угоена с модни журнали, му е натикала тази идея в главата! Той прибираше корема си, дърпаше сакото си напред… Навярно щеше да каже: „Трябва да намина при шивача си…“ Тя започна да атакува решително:

— Ходих в Бромей днес следобед. Жан-Марк беше там с едно момиче.

— А? — каза Филип, без да се обърне.

Карол се възмути от тази апатична реакция. И повиши тон:

— Надявам се, че ще поговориш с него както трябва! Искам да мога да ходя във вилата Феродиер, когато ми се ще, без да рискувам да попадна на сина ти в момент, когато прави любов с някаква мишка!

— Имаш право — каза Филип. — Не трябва да ходи, без да предупреди.

— Дори и да предупреди! Феродиер не е публичен дом!

— Не преувеличавай! Естествено е на неговата възраст…

— Не, Филип!

— Колко прекалено сурова стана изведнъж! — каза той.

Тя отправи към него остър поглед.

— Кое е това момиче? — попита той.

— Валери дьо Шарнерай.

Той се засмя.

— Бях уверен…

И като се завъртя на петите си, той добави:

— Тя се е лепнала за него! Няма да се изненадам, ако в близки дни поиска ръката й.

Карол почувства голяма празнота в душата си. Всичко стана безцветно. Обзе я непреодолим страх. Не можеше вече да удържи въображението си. Едва промълви:

— Не е възможно!

— Защо?

— Той… той не я обича!

— Откъде знаеш?

— Във всички случаи това ще бъде глупост… една, една подлост…

Тя изсъска тази дума със сила, сякаш си дереше гърлото.

— Не намирам! — измърмори Филип замислено.

— Как можеш да говориш така?… Значи си противоречиш по този въпрос!

— Не, разбира се!

— Ти сто пъти си му повтарял, че мъжът проваля кариерата си, като се ожени много млад!

— Това зависи от жената, за която се жени!

— Какво толкова изключително има тази малка пуйка?