Читать «Гладът на лъвчетата» онлайн - страница 78

— Добре, госпожо — каза Мерседес. — Ако обичате да ми уредите сметката…

— Няма време. Елате утре сутринта.

— Неделя е!

— Точно затова. Господинът ще си бъде вкъщи. Той ще ви плати.

— Госпожата наистина ли предпочита господинът да ми плати?

— А, да! В такъв случай…!

— Добре, добре…

Агнес въртеше дървена лъжица в една тенджера само за да се намира на работа.

— Вие ще ни сервирате, Агнес — каза й Карол.

И излезе с бързо движение. Дори и след това рязко решение гневът й не стихваше. Пулсирането на сърцето се забелязваше във вдлъбнатината на гърдите й.

Като влезе в салона, тя съобщи:

— Изгоних Мерседес!

Даниел поиска да се пошегува, но черните очи на мащехата му го накараха да се откаже от това желание. Филип заключи:

— Отдавна трябваше да го направиш!

— Ще дойде утре сутринта при тебе, за да й уредиш сметката — каза Карол.

И като се обърна към Александър, въздъхна:

— Тия хора са непоносими!

Александър поклати глава в знак на съгласие между две глътки уиски. Той си даваше вид, че съчувства на домакинските грижи на Карол. Но Франсоаз знаеше с какъв подигравателен тон той съдеше тия истории на господарките, изоставени от слугините си. Откакто се беше омъжила за него, тя живееше в друг свят, в скромна обстановка и с малко пари, свят, в който радостите и мъките бяха съвсем различни от тия, които се изживяваха тук. И тя, необяснимо защо, се чувстваше горда, че бе избягала от луксозния декор, където бе преминало детството й.

На масата Франсоаз се чувстваше под игото на Карол. Лошото настроение, което би загрозило всяка друга жена, не отнемаше нищо от чара на тази. Към Александър, госта, тя естествено насочваше блясъка на очите си, белотата на зъбите си. Скоро разговорът стана забавна престрелка между тях двамата. Франсоаз следеше тази размяна на думи със смесица от възторг и досада. Тази страст у Александър да разпитва и да напада жените, да предизвиква възраженията им, за да може да проучва по-добре характерите им! Любопитството му не отиваше по-далече, тя беше уверена. Тогава защо страдаше? В никакъв случай не трябваше да изпада в дребнавата буржоазна ревност. Да живее на по-високо равнище. Да гледа далеч пред себе си.

Агнес поднасяше. Александър взе повторно две парчета от печеното. Карол прикриваше раздразнението си зад лека усмивка. Тоя пак щеше да забави сервирането!

Тя бързаше да стане от масата и да отпрати всички! Естествено Франсоаз и нейният странен съпруг не трябваше да ядат винаги до насита. Бедното момиче беше затънало до гуша в интелектуалната мизерия. Впримчена, потисната, загубена. Тя дори не си даваше сметка. Един ден ще повика за помощ. Много късно! Ако можеха само да осигурят подобна участ и на Жан-Марк! Александър престана да яде. Карол протегна крак под масата и натисна звънеца. За десерт имаше крем с шоколад. Даниел си сипа цяла камара. Карол отправи блестящ хитър поглед към него.