Читать «Гладът на лъвчетата» онлайн - страница 65
Анри Труайя
— Къде слизаш?
— Ще се прехвърля на „Трокадеро“ и после ще пътувам до Звездата.
— Добре, тогава и аз така.
— Работа ли имаш натам?
— Не, не точно там.
— Тогава защо?
— Ей тъй, за да бъда с тебе.
Бийанкур. Пътниците, които се качваха, ги изблъскваха. Долепил се до Жан-Марк, Даниел се подвоуми за миг, после подхвана разговора, като заговори по-тихо:
— Какво ще правиш тази вечер, Жан-Марк?
— Зает съм.
— В квартирата или навън?
— Навън.
— Тогава може би ще можеш да ми дадеш ключа си?
Жан-Марк се сепна и учудено изгледа брат си.
— Няма да разтурям нищо — подзе бързо Даниел.
— Какво ще правиш?
— Ще заведа едно момиче.
— Момиче?
— Разбира се, не момче!
— Е, добре, драги! Кое?
— Даниела Совело.
Даниел каза името с нежелание. Едно раздрусване на вагона го отдели от брат му. Прозорците звънтяха. Отново се приближиха един до друг.
— Любовница ли ти е? — попита Жан-Марк.
— Не още. Но ми се струва, че това може да стане днес!… Всъщност, ако ти ни дадеш стаята си!… Тя разбра, че вече не е възможно да стоим ей така и само да се натискаме. Пък и аз вече не мога да издържам. Станал съм много нервен. Не е човешко!
Жан-Марк извади ключа от джоба си, подаде го на Даниел и си помисли с отвращение: „Всичко ще разбишкат, всичко ще омърсят. Ще трябва да проветрявам, да сменям бельото след това“.
— Ще поставиш ключа под изтривалката, като излезеш — каза той.
— До колко часа?
— Няма да се прибера преди полунощ. А дотогава вие ще сте офейкали, надявам се!
— Какво говориш! Даниела трябва да си е вкъщи точно в осем часа!
— Не ви остава много време!
— Ех! Не…
— Бедничкият ми!… Надявам се, че всичко ще мине добре!
— Няма причина…
— С момичетата, нали знаеш…