Читать «Гладът на лъвчетата» онлайн - страница 64

— Дидие Копелен от моя страна и един колега от Института по източни езици от страна на Александър.

— Това е много мило!

Всичко беше много „мило“! Със свито сърце Франсоаз си представи тази трапеза, която без съмнение щеше да бъде много шумна, много обилна, с много, и то различни вина; Ив Мерсие пийнал и в настроение, Люси нервна, а Александър, ироничен и студен, ще наблюдава всичко и безмълвно ще критикува всичко. Но нямаше начин да се направи друго.

Изобщо направеният компромис беше самото благоразумие. Франсоаз благодари на майка си и й се закле, че ще мине да я види в „булчинския“ тоалет заедно със съпруга си веднага след церемонията в църквата, преди приема със студен бюфет, който ще се даде у тях, на улица „Бонапарт“.

— Ще има ли много свят на този прием? — въздъхна Люси.

— Не, мамо. Не повече от тридесет души. Само най-близките.

— Най-близките! А без мене!

Тя започваше отново. Франсоаз потисна един жест на нетърпение.

— Но, мамо!…

— Знам, знам, остави…

Появата на Анжелик, завърнала се от разходка с прислужничката, създаде неизбежното оживление. Докато Франсоаз и майка й се занимаваха с детето, Жан-Марк каза:

— Пет часът и половина! Веднага трябва да тръгна.

— И аз — каза Даниел.

Той се приближи до брат си, лепна се до него така пъргаво и радостно, сякаш бе скочил във влак по време на движение. Очевидно двете момчета понасяха тежко тези седмични посещения у майка си. От година на година тя ставаше за тях все по-далечна, по-отегчителна. Франсоаз съжаляваше за този факт, но не можеше да ги обвини в непризнателност. Изгледа ги със завист, когато тръгнаха.

На улицата Даниел и Жан-Марк, без да се уговарят, се отправиха към моста на Севър. Вървяха бързо, размахали ръце, много щастливи, че могат да раздвижат краката си след тази семейна среща.

— Какво мислиш за брака на Франсоаз? — попита Даниел.

— Нищо — отвърна Жан-Марк.

— Много си предпазлив! Аз намирам, че е много глупава идеята да се омъжиш за даскала си! При това положение вкъщи, на масата и в леглото тя ще бъде винаги в клас!

Жан-Марк повдигна рамене: несъмнено шегите на Даниел, бяха много солени. Забелязал пренебрежителното изражение на брат си, Даниел уточни стрелбата:

— Забележи добре, че в леглото никога не знаеш какво ще ти се случи!

Той се опита да си представи сестра си в ръцете на така наречения Александър, загуби се в мъглата и бързо се съвзе. В края на краищата това не го засягаше. Имаше си доста грижи с Даниела.

— С метрото ли ще пътуваш? — попита той.

— Да — отвърна Жан-Марк.

— И аз.

Отново мълчание. Жан-Марк отгатна, че брат му искаше да води с него сериозен разговор като мъж с мъж, но че не знае откъде да започне. При всеки друг случай той би насърчил Даниел да говори, но сега нямаше нито време, нито желание да го слуша. Както винаги, когато имаше среща с Валери, той изпитваше нужда да се уедини в себе си, за да се подготви. Всъщност трябваше да склони душата си и да убеди тялото си, за да може да изпита пълна радост, че ще я види. С Карол не бе изпитвал никога такова чувство. Тази вътрешна борба, на която се подлагаше преди всяка тяхна среща, малко го тревожеше. За щастие тази вечер нямаше да я води в квартирата си. Трябваше да отидат на една частна прожекция на италиански филм в някаква малка зала на „Шанз-Елизе“. След това ще я заведе в един китайски ресторант, евтин, но много забавен. Може би там ще намерят компания от приятели. Тези излизания бяха приятна част на отношенията му с Валери. Изпитваше гордост, че го виждат с нея, защото тя бе хубава, добре облечена, духовита, дръзка, момиче от висшето общество, винаги готово да злослови по адрес на някога, да хапе, да парадира. Двете седмици, които прекара в Шантии, бяха успех в това отношение. Имаше само младежи. Разходки на коне в гората, импровизирани ловни излети, турнири по бридж… Но след това следваха нощите. Той не обичаше да си спомня за тях. Понякога му се струваше, че което и да е друго момиче би му действало повече, отколкото тя. Сега погледна две, които вървяха пред него. Те се спуснаха по стълбите на метрото, преминаха коридора и излязоха през една врата. Срещна ги отново на перона. Момичетата се обърнаха: една брюнетка и една блондинка; отвратителни. Влакът пристигаше с бучене. Жан-Марк и Даниел се качиха след двете момичета в първа класа. Момичетата седнаха. Те останаха прави. Влакът тръгна със силен монотонен шум. Даниел бутна ръката на брат си и каза: