Читать «Гладът на лъвчетата» онлайн - страница 53

— Още малко уиски? — попита Карол, като взе чашата от ръцете му.

Той прие. Уискито бе хубаво. А малките ледени кубчета имаха блестящо геометрично съвършенство.

— За мене не! — каза Филип, като спря жена си, която се готвеше да налее и на него.

И като се обърна към Александър Козлов, той добави:

— Франсоаз ни е говорила за вашата работа в Института за източни езици. Службата ви наистина ли е интересна?

„Стигнахме до въпроса!“ — помисли си Александър Козлов. И си позволи удоволствието да се престори на наивен.

— От интелектуална гледна точка — много интересна! Този непрекъснат контакт с младежта, тази непосредствена близост с руски класически произведения…

— Исках да кажа от финансова гледна точка — измърмори Филип.

— Не — призна Александър Козлов. — Но в края на краищата аз не се оплаквам. С тази служба и с преводите си винаги ще се справям.

— Дори когато не ще бъдете сам?

— Разбира се.

— Между моите клиенти има двама, които са големи акционери в издателство „Шевалие-Виняр“. Ако искате да получите там постоянно и добре платено място, аз мога…

Александър Козлов го спря с разтворена ръка, сякаш искаше да се предпази от фронтален удар на бик.

— Съвсем не! Аз държа да бъда самостоятелен. Трябва да се живее с постоянната възможност да разполагаш с времето си, да съсредоточаваш вниманието си към незначителни неща, да се подиграваш на правила и принципи. Пари винаги ще си имаме достатъчно, нали, Франсоаз?

Франсоаз се развесели, а чертите на баща й се сгърчиха. „Той се страхува — каза си Александър Козлов. — Пита се още дали трябва да ми даде дъщеря си. Това е трогателно!“ Карол се намеси дипломатично:

— Аз мисля, че Франсоаз съвсем не се интересува от всички тези материални въпроси!

Александър Козлов й се усмихна: „Тази е наш съюзник. Тя дори тика колата. Защо ли?“ Привикнал с откритите младежки лица, чиито мисли лесно се отгатват, той не можеше да определи характера на тази жена, прикрит зад някаква условна загадка. Всичко в нея беше умерено, пресметнато, грациозно и все пак тя предизвикваше съмнение за жестокост и властолюбие. Съпругът беше по-открит. Човек на деловите сделки и плътските удоволствия. Това се набиваше в очи. Той беше посрещнал недружелюбно бунтарските възгледи на своя бъдещ зет, който отдава малко значение на парите. Сега преминаваше в атака:

— Къде смятате да живеете след сватбата?

— У дома. Имам много удобен апартамент.

— В кой край?

— На улица „Бак“.

— О! Че то е на две крачки! — извика Карол сияеща.

После, като се обърна към Франсоаз, прошепна:

— А за датата какво сте решили, мила?

— За датата? — каза Александър Козлов, като повдигна вежди.

— Да, кога смятате да се ожените?

Александър Козлов отправи поглед към Франсоаз. Тя трепереше.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре, предполагам — каза той.

И си помисли: „Това, което нравя, е просто безумие!“ Свят му се зави пред тази мисъл. Възкръсване или самоубийство? И двете без съмнение. Каква дяволска мелница! Какво силно сърдечно вълнение. Той имаше нужда от това, иначе би заспал. А тя, нежна, лъчезарна, с невинен поглед. Седнала, с нейните деветнадесет години, с нейните петнадесет, с нейните осем години, пред трима възрастни, които разговарят за нейното бъдеще.