Читать «Гергьовден» онлайн - страница 3

Тиквено жълта „Жигула“ изскочи внезапно на пълна газ от нещо като квадратно площадче между къщите, задънено с паянтова ламаринена кръчма. Таксиджията рязко наби спирачки тъкмо в момента на катастрофата, та поне ние не се нахакахме в задницата на „Вранглера“. Смачканите автомобили замряха не на място сред цъфналите дървета. Безпокоен кучешки лай раздра оглушителната тишина, настъпила след мощния трясък. А небето изцеждаше последните капки топъл дъжд… Всички тези неща бяха толкова несъвместими… Като че ли две паралелни реалности проникваха една в друга и се превръщаха в хомогенна сплав, прелестна и зловеща.

Лявата врата на онова, което беше останало от „Жигулата“, зейна полуотворена.

— Пет и четиридесет — в тона на таксиджията нямаше и помен от предишната му готовност да ме обслужи.

С треперещи пръсти се разрових в чантата си. Купувах си сандвич на обяд, кой знае къде си бях забутала портмонето, може и в бюрото да си го бях забравила.

— Страшно се извинявам, забравила съм си…

— Знаем ги тия — агресивно ме прекъсна шофьорът. — вече са 54 лева.

Дъ Биг Бос изскочи от джипа и се хвърли към помляната „Жигула“. Слава Богу, жив беше. Камък ми падна от сърцето и осъзнах, че този мъж означава много за мен. Разбрах също, че работя до пълно физическо изтощение и интелектуално изразходване за жълти стотинки в изнемогващата частна телевизия не заради професионалната си реализация, не за чест и слава, а само и единствено заради него, организацията на материята и духа Дъ Биг Бос, т.е. Георги Александров — скандално известен бизнесмен, собственик на фалирала банка, следствен за умишленото й източване, кредитен милионер, чието име постоянно се спрягаше в пресата за пране на мръсни пари, износ на капитали, незаконна търговия с оръжие… Мъжът с главна буква, единствен, неповторим и уникален за мен, когото аз, макар и до този момент да не го признавах дори пред себе си, обичах с цялото си сърце и душа.