Читать «Гергьовден» онлайн

Юлиана Златкова

Гергьовден

На дъното на омазнената найлонова торбичка бяха останали трохи, гарнирани с прашинки кашкавал и още някакви остатъци. Програмният директор старателно ги изсипа в шепа, а оттам — в квадратната си уста и ме погледна като гладно псе — кокал. На долната му устна остана залепнало парченце домат. Приличаше на диплодок, току-що опасъл гигантско праисторическо растение с червени цветове. Изведнъж си спомних, че е петък следобед, че утре е Гергьовден, че майското слънце грее възмутено зад стените на усойната сграда и ми се чуди какво правя още тук. Отщя ми се да работя, макар интервюто с чуждестранен посланик, което програмният диплодок трябваше да озвучи на български, да се излъчваше в понеделник. Ако сега прочетеше текста, следващата седмица щеше да получи към заплатата си колкото за кило кашкавал. Ако обаче дублажът останеше за понеделник, можех да размисля и да си прочета текста сама. От добро сърце исках да си има за кашкавал, обаче той изобщо не се сещаше да си махне домата от физиономията.

— Хайде да го отложим — отмъстих си, — в понеделник сутринта това ще ни е първата работа.

Той толкова се разочарова, че изтри с език домата и го глътна, без да го сдъвче.

— Рисковано е — каза, — техника е все пак, всичко става.

Остроносата тъпоглавка, която размножаваше на ксерокс програмата на телевизията за вестниците, май се водеше редактор, се съгласи с него. За да не ми даде възможност да не се съглася с нея, тази трътлеста грозотия преметна през лакътя си избеляла хавлиена кърпа и тръгна да си мие ръцете. Направо се задушавах в стаята им. То не беше стая, а консервна кутия, пълна с досада. За да не ме погълне тази гадост, реших да си тръгна, но се сблъсках с остроноската. Лелката се вцепени, измервайки със злобен поглед късата ми пола, а пластмасовата сапунерка изпука под обувката ми. Подадох й я и си излязох, като не пропуснах да си отъркам задника в опакованите й в нови дънки безформени бутове. Сигурна бях, че довечера ще си изпере дънките, защото за нея аз, като всяка млада жена, представлявах потенциална опасност от СПИН, гонорея, сифилис и всякакви подобни благинки. Вече в коридора се сетих, че трябваше да й подхвърля, че в нашия блок върлува бубонна чума от специално култивиран вирус, избирателно поразяващ изпълнителни директори на съмнително фалирали банки като мъжа й, заради когото я държаха на работа. Хвана ме яд на мене си, поколебах се дали да не се върна, та да уплаша и диплодока, но от дъното на коридора насреща ми се зададе мощната фигура на собственика на телевизията. Беше облечен с черен панталон, бяла риза и доматено червено сако, което много отиваше на мургавата му кожа. Сложил си беше вратовръзка на бели и червени черти. Гледаше ме като да бях част от инвентара. Като едното нищо щеше да мине през мен. Медийният бос се наведе неочаквано гъвкаво за телосложението си и вдигна нещо от пода. За миг се оказах на равнището на погледа му. Тъмните му очи бълваха кълбовидни мълнии. Вдигнатото нещо в ръката му се оказа фас. Една от кълбовидните мълнии ме обиколи, колебаейки се дали да не ме изпепели и влезе в мен. Краката ми се подкосиха, а ръцете ми от само себе си се повдигнаха с твърдото намерение да му разкопчаят бялата риза, защо не и панталона и да… Светкавиците в очите му се самоунищожиха — нещо невероятно при положение, че беше намерил фас в средата на коридора.