Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 85

Уреди въпроса, като заяви на Сумомо единствено, че господарят Йоши предпочита да се уедини. Върна се и бързо прерови вързопа на девойката, без сама да знае защо. Всъщност не бе убедена, че тя наистина се е опитала да ги шпионира.

Вързопчето не съдържаше нещо необичайно. Малко дрехи, шишенце с някакво лекарство и нищо друго. Изрядно сгънатото дневно кимоно заслужаваше, само бегъл поглед. Койко с облекчение отново завърза нещата й. Що се отнася до шишенцето… дали пък не беше някаква отрова?

Преди да се върне при Йоши, вече бе решила да се увери, че не става дума за отрова. Ще накара Сумомо да отпие от съдържанието му. Винаги се налага да вземаш предпазни мерки срещу възможна скрита опасност. Йоши й бе казал: „Тъкмо това погуби Утани. Не бе поставил доверени часови.“

„Толкова съжалявам, Утани го уби вестта за тайната му среща, прошепната на моя прислужница от самурайските казарми, а аз допуснах тази новина да бъде предадена на Мейкин, която на свой ред я съобщи на Хирага. Какво ли прави Хирага? Като клиент, а той дважди ми бе клиент, когато бях на седемнайсет, не беше нито по-добър, нито по-лош от останалите безлични посетители, но като шиши е най-добрият. Любопитно…“

Йоши изсумтя насън, но не се събуди. Койко нежно го докосна с ръка, привлечена от топлината му. „Спи, скъпи мой, ти ми доставяш такава радост, че дори не смея да си призная пред самата себе си“ — помисли Койко, а после се върна отново към миналото.

„Любопитно е, че си спомням само две лица сред всички други: единствено Кацумата и Хирага. Любопитно, че ме подготвиха да стана дамата на господаря Йоши — за известно време. Какъв късмет извадих! След година-две, но не повече от три ще се омъжа. Тора-чан ще ми избере съпруг. Който и да е той, обезателно ще е самурай. Ийе, колко ли синове ще имам? Старата врачка каза, че ще са трима синове и две дъщери, а китайският монах — двама синове и две дъщери.“

Койко се усмихна наум.

„О, ще водя стопанството на мъжа си разумно, ще съм добра със синовете си и взискателна към дъщерите, но те все едно ще се омъжат изгодно.“

Събуди се няколко мига преди Йоши. Той стана тутакси — все още спеше, а ето го — вече готов за новия ден. Тя му помогна да си облече ватираната юката, плътно се уви в своето кимоно, отвори вратата шоджи, после и другата и му помогна да нахлузи сламените си пантофи. Часовият понечи да се поклони, навреме се усети и се озърна на всички страни, докато Йоши прекосяваше двора.

Сумомо бе коленичила до вратата и търпеливо чакаше. До нея седеше прислужница с мангал, горещ чай и подноси със закуска.

— Добро утро, господарке. Тази заран е студеничко, нека аз ти приготвя чая!

— Да, добре, Сумомо, и то мигом. Затвори вратата, мразовито е. — Койко забърза към спалнята, като се провикна: — Тръгваме към обяд, Сумомо. Тогава ще си облечем пътните дрехи.

— Да, господарке. — Девойката все още стоеше до външната врата и се опитваше да се овладее. Веднага бе забелязала, че някой е местил вързопа й, възелът на копринения квадрат бе завързан не така, както го правеше тя. Дневното й кимоно все така си лежеше сгънато отстрани, но си личеше, че също е било пипано.