Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 83

Джеймс Клавел

Тутакси свикаха военен съвет с тамошните шиши.

— Предлагам засега да се разпръснем — бе казал Кацумата. — Ще се прегрупираме и ще се срещнем през пролетта, през третия или четвъртия месец. Тогава ще предприемем ново настъпление.

— Защо да чакаме до пролетта? — бе запитал някой.

— Защото са ни предали. Сред нас има шпионин — сред нас или сред нашите покровители. Предадени сме. За да се опазим, трябва да се разпръснем.

Така й направиха.

— А ти, Сумомо, ще идеш при Койко…

Но преди това объркването й бе огромно, без причина избухваше в сълзи, сърцето й се разтуптяваше, съвсем лесно изпадаше в паника.

— Ще ти мине, Сумомо — бе й казал Кацумата.

И отново излезе прав. Бе й дал някакво течно лекарство, което я приспиваше и успокояваше. По времето, когато се срещна с Койко, девойката се чувстваше почти здрава, но не съвсем.

— Щом усетиш, че страхът те завладява отново, просто отпий малко от настойката — бе я посъветвал Кацумата. — След седмица-две пак ще си добре. Никога не забравяй — соно-джой изисква да си във форма…

Тя излезе от унеса си. Отново плуваше в пот, заля я нова вълна страх. Все още бе нощ. Пресегна се за вързопа до главата си, в който се намираше шишенцето. Но вързопа го нямаше. Бе го забравила, когато се премести тук.

„Няма значение — помисли си Сумомо, — не се нуждая от лекарство, ще мина и без него.“

Повтори си тези думи няколко пъти, докато се въртеше в леглото. Юрганът й бе овлажнял и лепкав. После забеляза, че войникът продължава да я наблюдава.

— Лоши сънища, а? — прошепна й с мил глас.

Тя безмълвно кимна.

— Ще ти осигуря хубави сънища — мъжът приканващо отметна юргана си. Девойката поклати отрицателно глава. Той вдигна рамене, извърна се и я забрави, сметнал я за глупачка, задето отказва такова удоволствие. Без да се обижда, тя също му обърна гръб, леко развеселена. Провери с ръка ножницата на колана си. Докосването до ножа й възвърна тъй необходимия покой. Най-сетне! Наму Амида Буцу.

Сумомо затвори очи и заспа без сънища.

Койко се събуди с приятно усещане. Още не бе се развиделило. Йоши мирно спеше до нея. Бе толкова хубаво да си лежи така бездейна и да знае, че не й се налага да търпи неудобства в паланкина, да се удря насам-натам заради бързането, което не й подхождаше. А и прекара нощта спокойно. Йоши спеше дълбоко. От време на време носово прохъркваше и се размърдваше, но това не я безпокоеше. „Калявайте ушите си, дами — беззъбо и непрестанно хихикаше куртизанката в оставка на всички мейко в училището, — ще прекарвате работното си време със стари мъже. Всички мъже хъркат, но старите — най-вече, но пък и плащат — младежите само ще обират каймака ви и все едно ще захъркват.“

От всички мъже, с които бе спала, Йоши бе най-спокоен и най-тих насън. А буден — най-вироглавият. Най-труден да го изпревариш. Да го удовлетвориш. Не физически. Физически той бе силен и опитен и също като нея бе научен да не се забравя по време на любене. Водеше нещата така, че през повечето вечери и тя да постигне блясъка на удоволствието.