Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 72

— Някоя от твоите помощнички умее ли да язди, Койко?

— Не зная, господарю. Надявам се, че поне една умее.

— Ако дойдеш с мен, и ти ще трябва да яздиш. Ще вземеш само една прислужница и никакъв багаж. Паланкинът ти ще ме забави. Ако предпочиташ, лесно ще уредя да пътуваш без бързане с всичките си помощнички.

— Благодаря ти, но тъй като ти предпочиташ да съм с теб, твоите предпочитания, разбира се, са и мои. А превърна ли се в бреме за теб, лесно ще разрешиш въпроса. За мен е чест, че ме помоли.

— Но имаш ли приемлива прислужница, която да умее и да язди? Ако нямаш, просто ще ме последваш колкото се може по-бързо. — Йоши, без да я обиди, отново й даде възможност изискано да отклони предложението му.

— Имам една, господарю. — Внезапно хрумване осени Койко. — Тя е нова мейко, не точно прислужница, а чираче и дори нещо повече. Казва се Сумомо Фуджахито, дъщеря е на гоши от Сацума, повереница е на мой стар приятел — мой някогашен клиент, който се отнасяше много добре с мен.

Той изслуша разказа й за Сумомо, но тъй като бе изключително опитен, що се отнася до обичаите на Свободния свят, не разпита за другия клиент. Заинтригуван, изпрати да повикат момичето.

— И тъй, Сумомо, значи баща ти не одобрява твоята бъдеща женитба?

— Така е, господарю.

— Непростимо е да не се подчиниш на родителската воля.

— Да, господарю.

— Ще се подчиниш ли на родителите си?

— Да, господарю. — Тя го изгледа безстрашно. — Аз вече им заявих най-смирено, че ще изпълня волята им, но ще умра, преди да ме омъжат за другиго.

— Баща ти е трябвало да те изпрати в манастир заради подобна безочливост.

Тя помълча, после прошепна:

— Да, господарю.

— Какво правиш тук, в Киото, и защо не си си у дома?

— Моят… моят настойник ме изпрати тук, за да придобия добри навици.

— Той е направил нещо много лошо, нали?

— Толкова съжалявам, господарю. — Тя склони глава до татамите грациозно и любезно, но той бе сигурен, че момичето не изпитва никакво разкаяние.

„Защо ли си губя времето? — помисли си Йоши. — Навярно защото съм свикнал към пълно подчинение от страна на всички, с изключение на Койко, която трябва да бъде направлявана ловко като нестабилна лодка при силен вятър. А може би защото ще е забавно да обуздая това младо същество, да я превърна в железен юмрук, нищо че прилича на новооперено соколче скитник — да използвам клюна и ноктите й за свои цели, а не за тоя «венец на творението» Ода?“

— А какво ще правиш, ако този гоши от Сацума, този твой Ода, в крайна сметка реши да се покори на родителите си и да си вземе друга жена за съпруга?

— Ще съм доволна дори да ме приеме за своя любовница, пък и без интимна близост. Ако се умори от мен или ме отпрати, толкова съжалявам, но в същия ден ще умра.

— Ти си една глупава млада жена.

— Да, господарю. Моля да ме извиниш, това е моята карма. — Сумомо наведе очи и застина.

Йоши развеселен хвърли за миг поглед към Койко, която чакаше решението му.

— Да речем, че твоят феодален господар Санджиро ти заповяда да се омъжиш за другиго и да не си правиш сепуку?