Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 73
Джеймс Клавел
— Аз съм самурай и ще се подчиня безпрекословно — гордо заяви девойката, — както ще се покоря на настойника си и на Ода-сама. Но по пътя към брачния олтар може да ме сполети скръбна злополука.
— Имаш ли сестри? — изсумтя Йоши.
Сумомо се сепна.
— Да, господарю, три.
— И те ли са глупави и вироглави като теб?
— Те… не са, господарю.
— Умееш ли да яздиш?
— Да, господарю.
— Достатъчно ли си опитна, за да пътуваш на кон до Йедо?
— Да, господарю.
— Койко, уверена ли си, че тя ще ти е полезна, ако се съглася?
— Надявам се, господарю. Боя се само аз да не те разочаровам, защото съм съвсем неумел ездач.
— Никога не би могла да ме разочароваш, Койко-чан. И тъй, Сумомо, сигурна ли си, че си в състояние да обслужваш господарката си?
— Да, господарю, и ще я защитавам с цената на живота си.
— Обещаваш ли да поработиш над обноските си, да не се държиш толкова дръзко, а по-женствено и да не приличаш на Дому Годзен? — Последната бе прословута жена самурай, любовница на шогун, яростна убийца, която преди векове влизала в бой със своя също толкова буен любовник шогун.
Йоши забеляза, че момичето ококори очи и съвсем заприлича на дете.
— О, аз не съм като нея, господарю, ни най-малко. Бих дала всичко, за да заприличам поне мъничко на господарката Койко. Всичко.
Йоши сподави смеха си при вида на момичето, което налапа първата мръвка, която му бе подхвърлил.
— Свободна си. Ще реша по-късно. Когато отново останаха сами, той прихна:
— Койко, хайде да се обзаложим! На ново кимоно, че Сумомо ще започне да се държи възпитано още преди да стигнем в Йедо — ако реша да ви взема двете със себе си.
— В какъв смисъл възпитано, господарю?
— Че със задоволство ще приеме да се върне при родителите си, да им се покори и да се омъжи без сепуку.
Койко усмихната поклати глава:
— Толкова съжалявам, на каквото и да се обзаложим, боя се, че ще загубиш, господарю.
Тя смяташе, че той греши в преценката си, и това донякъде развали настроението му.
— Кимоно срещу услуга — тросна се Йоши, макар да нямаше намерение да говори рязко.
— Приемам — незабавно се отзова тя засмяна, — но само при условие, че като ме дариш с кимоно, ще получиш от мен услугата, която възнамеряваш да поискаш.
Йоши присви очи от възхищение — тя бе превърнала грешката му в закачка. Беше грешка да се захваща с облога, с какъвто и да било облог. Грешка беше и самоуверено да се опитва да надхитри жена — най-сигурният път към катастрофа.
38.
На Токайдо, на около четиридесет мили източно от Киото, в планините се намираше шестата пътна спирка — селото Саконошита. Падаше здрач и последните пътници, и носачи, приведени заради пронизващия вятър, бързаха да преминат бариерата, преди да бъде спусната. До един бяха грохнали и нетърпеливи да получат топла храна, затоплено саке и да се сгреят. Дори и шестимата стражи, които тропаха с обутите си в сламени сандали крака, та дано прогонят студа, и напосоки проверяваха документите им за самоличност.
— Тая нощ ще завали сняг — изропта единият. — Мразя зимата, мразя студа, мразя тоя пост.
