Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 70

Каквото и да се случеше, планът му, съгласуван с Акеда, щеше да си остане същият: „Първият отряд от четиридесет войници, оглавяван от мой двойник, облечен в моите леки доспехи, напуска точно преди зазоряване и спокойно и открито се насочва към Северния път. На половината път до Йедо ще завият и ще се върнат тук, а от двойника ми няма да има и помен. Вторият отряд, моят, заедно с войниците, които доведох от Йедо, тръгва скоро след първия и бързо се насочва към Токайдо. Усилен преход под командата на същия военачалник — ще се предреша като обикновен самурай кавалерист и ще си остана така, докато не се озова на сигурно място в замъка в Йедо.“

— Много е опасно, господарю — мрачно го предупреди генерал Акеда.

— Да. А ти ще наблюдаваш Огама и ще се надяваш. В негова изгода е аз да успея и да обуздая Анджо.

— Да. Но отвън ти се превръщаш в примамлива мишена, и то леснодостъпна. Виж какво стана тая заран. Нека дойда с теб.

— Невъзможно. Чуй, ако Огама реши да предприеме своя удар, първо ще нападне тук. Най-добре е да го очакваш. Отблъсни го на всяка цена.

— Ще сполуча, господарю — увери го старият генерал.

„А аз ще сполуча да стигна в Йедо — помисли си Йоши със същата увереност. — А що се отнася до случката тази заран, тя само ми напомня, че нито е първата, нито ще бъде последната.“

Видя, че Койко го наблюдава. „По-уравновесен съм, когато тя е наблизо.“ Светлината на лампата хвърляше отблясъци по устните и очите й. Той видя извивката на скулите й и стройната шия, гарвановочерната й коса, съвършените гънки на кимоното и долните й кимона, които подчертаваха бялата й кожа; плавните линии на тялото й, безукорната стойка и двете ръце, отпуснати като цветя в скута й от лазурна коприна.

„Ще й се наложи да пътува без багаж. Без прислуга. И да се задоволява с условията в странноприемниците. Това ще я дразни, защото Койко обича съвършенството. Навярно ще се стресне от подобно невежливо и според нея ненужно бързане.“ Той си спомни кога за пръв път й бе предложил такова пътуване.

Не беше чак толкова отдавна — веднага след като бе решил да я откупи само за себе си. Нареди на нейната мама-сан Мейкин да замине незабавно заедно с момичето за Драконовия зъб и да подготви договора с жена му. Хосаки съвсем правилно бе сметнала за необходимо и разумно лично да се запознае с мама-сан и с Койко, тъй като финансовите задължения щяха да бъдат огромни.

Мейкин го предупреди, че подготовката за пътуването ще отнеме поне една седмица — Койко, разбира се, щяла да вземе собствената си фризьорка, масажистка и три прислужнички.

— Това е смешно — нетърпеливо бе възразил Йоши. — Не е нужен такъв многоброен персонал за толкова кратко пътуване. Само излишни разходи. И двете тръгвате незабавно.

Те му се подчиниха. Никакви помощнички. Отне им три дни, докато се доберат до първата пътна спирка извън Йедо, и два дни — до втората. Ядосан, Йоши с лекота бе взел същото разстояние с коня си само за един ден — от зори до здрач.