Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 387

Джеймс Клавел

Мъжете цепеха бараките с брадви. В най-южния край колибите пламтяха. Вятърът ставаше все по-горещ и все по-силен с всяка изминала минута. Удвоиха усилията си, но нов порив ги засипа с огнена жарава и ги отблъсна.

Дмитрий безпомощно вдигна ръце:

— Божичко, виждал ли си някога нещо да изгаря толкова бързо? Тия хижи са като кутии с огниво!

— Дай да погледнем ей там — изкрещя Джейми и посочи към стобора на Йошивара. Всички се втурнаха подире му.

Не можеха да направят кой знае какво. Пламъците се разпространяваха прекалено бързо, хората търчаха насам-натам с ведра в ръце, но тъкмо да потушат някое огнище, наблизо избухваха десет нови. Навред се щураха зашеметени жени и прислужници, търсещи убежище.

Почти всички се бяха изгубили сред кървавото зарево над Йошивара. Мъжете се смесиха с оцелелите и тревожно затърсиха кой своето момиче, кой мама-сан. Джейми се присъедини към тях, а погледът му скачаше от лице на лице, та дано открие Неми. Не бе забравил за нея. „Ако някой успее да избяга, това ще е тя“ — бе си помислил той, но изведнъж усети несигурност. Тук за познато лице.

— Гомен-насай, Неми-сан, уакаримасу-ка? — питаше ги дали са я виждали, но всички му отвръщаха вяло с поклони и с насилени усмивки:

— Айа, гомен-насай — не, толкова съжалявам.

Дмитрий излетя от пушека, като кашляше и се задъхваше.

— Самураите са страхотни огнеборци. Можем да понаучим едно-друго от тях. Само дето не могат да спрат тоя шибан пожар. Виждал ли си Неми?

— Не, тъкмо се канех да те питам.

— Може да е от другата страна или ей там — изхъхри Дмитрий и посочи към ливадата пред хиподрума, където няколко петролни лампи осветяваха тъмнината. — Някои от тях се събират там, а други оттатък. Слушай, аз ще огледам към Северната порта и отвъд канала, ти виж на ливадата.

И двамата приклекнаха, тъй като огнените стълбове се прехвърлиха над главите им и плъзнаха по някаква селска колиба зад тях. В бъркотията Джейми изгуби Дмитрий и продължи издирванията си, като помагаше с каквото можеше. В някакъв миг край него прелетя Хевънли Скай и се провикна:

— Джейми, току-що разбрах, че Филип е изчезнал заедно с останалите от Трите шарана.

— Всемогъщи Боже, сигурен ли си? Ами какво…

Но Скай бе потънал в мрака.

Легациите се намираха на север и все още не бяха непосредствено застрашени. Нито пък Струанови, Брокови и най-близките сгради и складове, въпреки че вятърът с всяка изминала минута се усилваше и ставаше все по-зноен. Главната улица, както и околните, беше претъпкана. Всички се готвеха за последна защита. На брега слизаха войници и моряци от флота. На Хай стрийт се изсипаха самураите от казармите си отвъд портите със стълби и ведра, с маски на лицата, опитни и експедитивни.

Сър Уилям, наметнал топлото си палто над пижамата, ръководеше защитата на Легацията. Долу, край прибоя, Палидар надзираваше как драгуните инсталират до морето помпи и дълги брезентови маркучи. Озърна се и видя генерала да бърза заедно с един офицер от инженерните войски и отряд от войници към Сър Уилям.