Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 386

От другата страна на рова бе разположено селото. То бе обхванато от пламъци. Отвъд селото, в самата Колония, покривите на три къщи близо до Пияния град също се бяха подпалили. Една от тях принадлежеше на „Гардиън“, където се намираше новата кантора на Джейми Макфей.

Нетълсмит и чиновниците му пренасяха ведра с вода за Джейми, който стоеше на върха на една стълба и гасеше покрива. Другите — прислужници китайци заедно с Морийн — храбро щъкаха навън-навътре през централния вход и изнасяха наръчи с документи, матрици и всичко най-съществено. Горе Джейми губеше битката. Силен порив на вятъра тласна огнените езици към него. Той едва не падна от стълбата и се спусна на земята сразен.

— Безнадеждно е — задъхано изрече Макфей. Лицето и косата му бяха зацапани със сажди.

— Джейми, за Бога, помогни ми да пренеса печатарската машина! — викна Нетълсмит и се втурна в сградата. Морийн понечи да го последва, но Макфей я спря.

— Ти остани тук! Пази си роклята!

Морийн благоразумно се дръпна към морския бряг и се зае да помага на останалите да нареждат на куп спасеното имущество. Гореше вече целият покрив и върху Джейми и Нетълсмит се сипеше порой от жарава, докато те, залитайки, измъкваха малката преносима преса. Като видя, че покривът и сградата са обречени, Джейми се втурна да помогне на Нетълсмит да спасят печатарските букви, матриците, мастилата и някои документи. Скоро дървената постройка се превърна в опасен капан.

— Мамицата му и пожар — избухна Джейми и ритна сърдито кутията с набора. Обърна се, защото усети, че Морийн го хваща за ръката.

— Съжалявам, любими — промълви тя, обляна в сълзи.

Макфей я взе в прегръдките си и изрече пламенно и искрено:

— Голяма работа, нали ти си добре — само това има значение.

В този миг претичаха самураи огнеборци. Джейми със знаци запита един от тях къде да намери маска срещу пушека. Войникът изсумтя, извади цяла шепа от ръкава си и отново хукна. Джейми ги натопи в едно ведро с вода.

— Ето, Морийн — подаде първата на нея, а другата на Нетълсмит, който седеше върху едно буре на брега и псуваше беззвучно. Покривът се срути и сградата се превърна в огнен пъкъл.

— Ужасно — рече Джейми на Нетълсмит.

— Да, но все още не е катастрофално. — Мършавият възрастен човек посочи улицата. Северната част от Колонията не бе обхваната от пожара. — Струанови, Брокови и легациите си стояха невредими. — Ако имаме поне малко късмет, няма да стигне чак дотам.

— Този вятър ще ни довърши.

— Да. Тук на брега сме на сигурно място… Появиха се още огнеборци с брадви в ръце. Сред тях бе и Дмитрий. Видя какво ги е сполетяло.

— Исусе, колко съжалявам! — провикна се той в движение. — Отиваме да прочистим ивица земя, та дано спрем пожара.

— Джейми, иди с тях да им помогнеш. Тук съм в безопасност — обади се Морийн.

— Тук наистина няма какво повече да се прави — подкрепи я Нетълсмит. — Аз ще се погрижа за нея. На сигурно място сме, а ако се наложи, ще отидем у Струанови. — Вестникарят извади молив и хартия, замислено близна графита и започна да пише.