Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 389

— Мътните те взели, кучко такава — изкрещя той на А Со на съвършен кантонски, — отнеси нещата на тай-тай ей там. Пази ги и не мърдай, дори ако адският огън се изсипе отгоре ти, или ще ти премажа ходилата от бой! — Китайката се подчини незабавно. — Анжелик, провикна се засмяно Макструан, — ще ни предупредят навреме, така че си остани на топло, докато не те повикам.

— Благодаря, Албърт. — Анжелик видя, че Горнт я гледа от съседната къща. Махна й. Тя му отговори със същото. Вече не изпитваше страх. Албърт щеше да я предупреди своевременно. Не я безпокоеше нищо. Малко преди това бе взела решение как да се справи с Андре, Скай и жената от Хонконг. А също и с Горнт — утре.

Тананикайки си Моцарт, извади четката си за коса и седна пред огледалото, та да се пооправи за пред всички тях. Беше като едно време. „А сега какво да си облека? Кое ще е най-подходящо?“

Райко последва широкоплещестия слуга сред развалините на Къщата си. Той носеше петролна лампа и я водеше внимателно. Където бе възможно, стъпваше по плочките, заобикаляше жаравата, която пламтеше ярко като предупреждение.

И двамата бяха с маски против пушека, но въпреки това кашляха и хриптяха от време на време.

— Върви по-вляво — изхриптя мама-сан с пресъхнало гърло и продължи огледа си.

— Добре, господарке.

Двамата с тежки стъпки продължиха нататък. Райко бе преодоляла първоначалния си ужас. Ставаха такива неща. Бяха дело на боговете. „Както и да е, нали съм жива. Утре ще си изясня какво предизвика пожара. Дали е взрив, както твърдят някои, макар че сред воя на този ужасен вятър човешкият слух може и да се излъже. Току-виж, някоя небрежно поставена делва с газ е паднала в кухненско огнище, избухнала е и така е започнало всичко. С Трите шарана е свършено. Както и с останалите Къщи — с малки изключения. Но аз все още не съм разорена.“

От мрака изникна група куртизанки и прислужнички. Някои плачеха, други бяха пообгорени. Райко разпозна жените от Зеления дракон. Нямаше нито едно от нейните момичета.

— Стига сте плакали — нареди им тя. — Вървете в Шестнайсетте орхидеи. Всички се събират там. Тя не е пострадала много и за всички ви ще се намерят легла, храна и пиене. Помогнете на ранените. Къде е Чо-сан? — Така се казваше тяхната мама-сан.

— Не сме я виждали — отговори едно от момичетата през сълзи. — Бях с един клиент и успях само да изскоча с него и да изтичам в подземното скривалище.

— Добре, вървете ето оттук и внимавайте.

Райко бе много доволна от себе си. Преди около две години, когато строяха Йошивара и гилдията подбираше новите мама-сан с предварителното скъпо струващо съгласие на тукашния отдел на Бакуфу, Райко бе предложила всяка Къща да си има противопожарна изба близо до централната сграда, а за по-голяма предпазливост да изградят под земята тухлени огнеупорни скривалища. Някои от съдържателките не приеха, тъй като не си заслужавало допълнителните разходи. „Мен какво ме засяга, те да му мислят. Ще има утре да се вайкат и да се удрят в гърдите, задето не ме послушаха.“