Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 367

— Обичам те и искам да се оженя за теб — заяви Едуард. — Моля те.

— Още е много рано за отговор.

— Не мисля — вече не си обвързана и сърцето ти не принадлежи на никого.

— Защото съм неомъжена и никога не съм била ли? — озъби се Анжелик.

— Успокой се, мила, и бъди разумна! Ние сме зрели хора и аз имам правото да те попитам, да ти се обясня в любов и да поискам ръката ти.

Анжелик сведе очи и се укроти — имаше нужда от него, той единствен бе в състояние да я предпази от Тес.

— Прости ми, да, писмото… ме обърка. Но за отговор наистина е прекалено рано.

— Не съм съгласен. Смятам, че ме обичаш, и думата ти може да си остане в тайна. Само между нас двамата — няма защо да я разгласяваме. Обичам те. Ще бъдем страхотна двойка. — Горнт наистина мислеше така. — Пред нас се открива огромно бъдеще, стига веднъж… — той посочи писмото — стига веднъж завинаги да се избавиш от тази заплаха. Много си приличаме и имаме обща цел — да съкрушим твоите и моите врагове в удобен за нас момент.

— Не те обичам, но страшно те харесвам. Навярно бих могла… може би след време ще се влюбя в теб и тогава ще се опитам… ако се оженим… не, остани си на мястото, нека свърша. — Пръстите й въртяха перлена катарама, която си бе купила от селото и която й напомняше, че след като Макструан не признае останалите сметки, това украшение заедно с годежния и нефритения пръстен е единственият накит, който все още притежава. Андре щеше да се отбие този следобед. Анжелик отложи тези тревоги за по-късно и се съсредоточи. „Учудващо е, че на Едуард му хрумват същите неща като на мен; често мислим съвсем еднакво.“ — Засега ти предлагам да поизчакаш с отговора ми. Кога заминава следващият кораб за Хонконг?

— Най-добрият и най-бързият ще отплава утре вечер. „Красавицата от Атланта“ на Купър-Тилман отива направо в Хонконг, а след това в Сан Франциско — незабавно се отзова той. Разписанието на пристигащите и заминаващите кораби бе главната грижа на всеки търговец. — Ще бъде в Хонконг преди нашия клипер „Нощната чародейка“ — той едва ли ще пристигне по-рано от три дни.

— Искаш да заминеш с „Красавицата от Атланта“?

— Да.

— Тогава, Едуард, нека да обсъдим въпроса с онази жена утре сутринта — така ще имам повече време да размисля. Ако се споразумеем помежду си, тогава замини веднага за Хонконг… и се върни възможно най-бързо.

— Добре. А как ще отговориш на предложението ми?

— Ще ти кажа, като се върнеш.

— Искам да зная, преди да замина.

— Защо?

— За собствено удоволствие — отвърна Едуард.

Анжелик забеляза все същата особена усмивка и се запита какво се крие зад нея.

— Защо? Питам те сериозно.

Той се изправи и застана до нея.

— Защото за мен е жизненоважно. Ако се оженим, вече нищо не може да ни спре. Ще се влюбиш в Шанхай — той е най-големият град в Азия и пред него Хонконг прилича на затънтена дупка. Там ти ще станеш най-прочутата хубавица на града и ще заживеем щастливо до края на живота си. Обещавам ти. А сега ми обещай и ти.