Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 345
Джеймс Клавел
— Щом вие докторите сте толкова умни, защо не знаете нищо дори за такава дреболия като например дали една жена е бременна или не, след като през последните няколко години това се случва на жените доста често — бе избухнала Анжелик, вбесена и отегчена от косите погледи през последните няколко дни и от внезапно настъпващата тишина, когато се появеше някъде. — Бъдете така любезни и двамата да ме оставите на мира, а ако се наложи, аз сама ще ви уведомя. Оставете ме на мира!
Бабкот си бе тръгнал нахокан, но на Анжелик й бе все едно. След последната си буйна разправия с отец Лео миналата неделя тя се стараеше да не общува почти с никого.
— Ненавиждам го — прошепна французойката, — задето толкова ме разстрои. Той е подъл, не е Божи човек!
По време на изповедта свещеникът й бе казал:
— Навярно ще помолиш за прошка заради неистинския брак, в който взе участие, чадо мое. О, зная, че са те подмамили и изиграли. Но въпреки това е грях.
— Не са ме подмамили, отче, и това не е нито грях, нито неистина — бе отвърнала Анжелик. — Напълно законен е.
— Според еретичните закони ли? Погрешен е. Заблуждаваш се. Разбира се, че не е законен и не важи пред лицето Господне.
— Но е валиден според английските закони — кимна Анжелик. — И пред лицето Господне също!
— Ах, бедно мое чадо, не е така и ти много добре го знаеш. Църквата не признава еретичните бракове, камо ли пък извършени от прост морски капитан. Ти не си венчана в името Господне.
— Венчана съм. Църквата на Малкълм признава брака ми, а също и законите на неговата страна го признават.
— Каква си ми глупавичка. Не се заблуждавай. Ти си католичка, Истинната църква не признава подобни бракове. Покай се, чадо мое.
— Омъжена съм, и толкоз! — Анжелик се бе изправила.
— Чакай! Не съм свършил, чадо мое. За да ти дам опрощение, трябва да признаеш греховете си. Да се изправиш пред Него неопетнена! А как да ти дам опрощение на греховете?
— Техният Бог е същият като нашия, като моя Бог. — Заслепяваха я сълзи на гняв и безсилие. — Мога да се прекланям пред него в тяхната църква, както в нашата.
— Ти се излагаш на проклятие и вечни мъки в ада. На отлъчване от църквата и лишаване от причастие. Пази се, еретиците са ти размътили главата, моли се за прошка…
Анжелик бе избягала.
Андре и Сьоратар се намираха сред богомолците. По-късно Андре я бе запитал какво става и тя му разказа.
— Хиляди католици имат щастлив брак сключен според протестантската доктрина и vice versa, каквото и да твърдят първосвещениците.
— Андре, аз омъжена ли съм, или не съм?
— Омъжена си както според британските закони, така и според британските военноморски закони, стига само някой британски съд да не реши обратното.
— Но не и според църковните!
— Според тяхната църква да, но според нашата не. Вече и сама знаеш отговора на своя въпрос.
— Мразя този човек.
— Той е свещеник. И двамата знаем, че не всички свещеници са добри. Виж какво, Анжелик, що се отнася до… до датата ти, моля те така или иначе тайно да ми съобщиш, за да решим какво ще правим. Анри очаква всеки ден съгласието на френския посланик да те постави под опеката на държавата. Не бой се, обещах ти, че ще пазим теб и твоите интереси, и така ще бъде — бе й казал Андре и си бе отишъл, а тя се замисли.