Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 344

— Наздраве и дълъг живот — тихичко рече Едуард, вдигна чаша за Анжелик, за себе си, за двама им, уверен, че разполага с безкрайно много време.

Гостите не забелязаха тайния му тост, прекалено заети с бъбрене, защото си съперничеха за вниманието й. Горнт ги наблюдаваше с облекчение. Но преди всичко гледаше нея. Почука по масата.

— Анжелик, господа, моля за вашето внимание. Ще вечеряме с лютива чорба, с шери, печена риба с лук, маслини и студено пуий-фюисе, шербет и шампанско, следва телешкото печено с картофи — готвачът „намери“ прекрасно парче от говеждото на Струанови… не се безпокойте, госпожо — засмя се Едуард, — купено е, не е откраднато. После ще имаме баница с пилешко, а за накрая — изненадата на изненадите.

— И каква е тя? — запита Марлоу.

— Почакайте и ще видите. — Горнт хвърли поглед към Анжелик.

Тя му се усмихна със загадъчната си усмивка, която го изпълваше с възторг, колкото и Мона Лиза. Бе я видял в Лувъра по време на едно свое пътуване до Париж… и никога не я бе забравил.

— Струва ми се, че трябва да имаме доверие на нашия домакин, капитане — тихо рече французойката. — Съгласен ли си?

55.

Неделя, 13 януари

През нощта Анжелик се събуди плувнала в студена пот, сякаш се бе върнала назад във времето, във Френската легация, а шишенцата на мама-сан стояха на нощното й шкафче, едното вече бе празно, а другото готово, щом спазмите започнат.

След като осъзна, че лежи в топлото си легло в собствените се покои и огънят все още тлее слабо, а нощната й лампа хвърля плътни сенки, тя се освободи от ужаса, пулсът й се нормализира и Анжелик зачака признаците. Нищо. Нито спазми, нито болки в корема. Продължи да чака. Все още нищо. „Слава Богу — помисли си тя, — навярно съм сънувала.“ Отпусна се на пухения дюшек, вперила поглед в огъня. Тъй като не се бе разбудила съвсем, пламъчетата й рисуваха щастливи гледки от покривите на Париж при залез, те се сливаха с изгледа на мечтаната от нея къща в Прованс, със спокойно заспалия в ръцете й син.

— Исусе, моля те, нека не започне, моля те.

Вчера следобед се бе отбил Бабкот.

— Минавах случайно и реших да видя как си.

— Защо са тези измислици? — тросна му се тя. — Доктор Хоуг ми каза същото днес сутринта. Съвсем същите думи.

— Успокой се, скъпа Анжелик, наистина минавах случайно и наистина исках да те видя. И да те посъветвам.

— О!

— Да, Хоуг ми каза, че си станала малко докачлива. И с право — кимна лекарят с усмивка. — Дойдох да ти кажа това, което ти не си го оставила да ти каже. Напълно е възможно месечното ти неразположение да се забави, да получиш леки спазми, които ще отминат и ще се възобновят истински след ден-два. А може и да не се възобновят.