Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 343

— Ще го донеса своевременно. — Едуард си спомни как очите й, обикновено безцветни и привидно невинни, го жигосаха като разтопено желязо. — Обещавам.

— Оставете сега това. Колко искате, господин Горнт?

— Ще ви съобщя, когато се върна, госпожо.

Тес се бе засмяла невесело.

— Сигурна съм в това. Смятам, че вече сте ме опознали достатъчно добре и няма да се опитвате да изстисквате мен и Струанови. Вие ще отлагате до последния момент, а дотогава на мен ще ми се е наложило да предприема нападението както срещу Тайлър, така и срещу банката; Струанови ще бъдат изложени на голяма опасност и ще трябва да приема всичко, което поискате.

— Доверието ни следва да бъде взаимно. Аз ви дадох доказателствата, необходими за разоряването на Тайлър Брок и на Морган срещу бъдеща сделка, която вие тепърва ще ми обещаете, госпожо. Не искам чак толкова много — само малко забавяне — и се кълна, че ще се върна своевременно. Ще ви донеса от Йокохама каймака и цената ще бъде съвсем справедлива.

— Никога не съм обичала каймак, господин Горнт. Баща ми ми е избил от главата още като бях малка, вкуса към всякакви подобни лакомства. Цената?

— Уверявам ви, госпожо, че с удоволствие ще ми я платите — кълна се в честта си и ви давам думата си на джентълмен.

— Аз също ви уверявам, господин Горнт, че ако тръгнете против волята ми или играете двойна или тройна игра с мен, ще се погрижа да се превърнете в изключително нещастен човек, да не говорим, че ще станете персона нон грата в Азия и в цялата Британска империя — кълна се в честта си и ви давам думата си на тай-пан на Търговската къща…

Горнт го побиха студени тръпки, като си спомни думите на Тес и колко горделиво бе произнесла: „тай-пан на Търговската къща“, и дори когато бе добавила: „макар и временен“. Тутакси бе осъзнал, че именно тази жена е истинският тай-пан и че който и да поеме титлата, няма да държи властта. Разтрепери се при мисълта, че дълго време ще си има работа с нея, че разорявайки Брокови, навярно създава чудовището, което ще предизвика собствената му гибел.

„Боже Господи, тя може да ме направи на пух и прах, когато й скимне! Как да я превърна в свой съюзник за дълго? На всяка цена трябва да ми стане съюзник.“

Смехът на Дмитрий и Марлоу го върна към действителността. Всичко отново си дойде на мястото: светлината на свещите, трапезата, прекрасните сребърни прибори, прекрасните приятели. Бе на сигурно място в Йокохама, печатът вече бе изваден от сейфа и скрит, вече бе написал писмото със задна дата, с което потвърждаваше подправеното доказателство срещу най-важния член на съвета, а и още едно писмо, съдържащо тайното споразумение с председателя на банката. „Без тях съветът ще се срути в ръцете ни като наклонена къщичка от карти за игра, сигурно е. Няма да се противопоставят на единствената си възможност да си отмъстят на Тайлър и Морган Брок. И няма защо да се боя от Тес Струан — тя зависи от мен толкова, колкото и аз от нея. Има защо да се радвам. Ето ме тук на двайсет и седем. Смятай, че Морган е в затвора. Аз съм бъдещият тай-пан на «Ротуел-Горнт», начело на прекрасна трапеза, а прислугата чака заповедите ми. Анжелик също е тук — красива, предстои й да забогатее и ме обича, колкото и да се опитва да го скрие: моята бъдеща невеста, какъвто и да е изходът. Едно дете от Малкълм само ще повиши възнаграждението ми от Тес: потресаваща, но вече уговорена цена, която госпожата с радост ще плати.“