Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 347

Докато вечеряха, тя го подпита и той си призна, като първо я закле да пази пълна тайна, че си има момиче, много хубаво момиче, в Йошивара.

— О, тя е толкова красива и мила, Анжелик. Надявам се да се сдобия с парите за договора, без да изцеждам горката ни хазна. Връзката ни е много приятна…

Анжелик се развесели, защото той изглеждаше толкова млад, завидя на несложната му любов и като се сравни с него, се усети зряла и опитна.

— Ще ми се да се срещна с нея някой ден — бе му казала тя. — Лесно ще се промъкна във вашата Йошивара. Ще се преоблека като момче.

— О, Боже, невъзможно е, Анжелик, не бива да го правиш.

„Сигурно ще е много забавно — помисли си тя и се засмя. Обърна се в леглото, почти съвсем заспала. — Андре ще ме заведе. Ще ми се да видя и тази Хиноде, в която вложих толкова пари. Питам се, как ли изглежда?“

Тъкмо да заспи, и коремът отново я присви.

Последва още един спазъм, този път съвсем различен. И още един. Вече се бе разбудила напълно. С опасение поглади корема и слабините си, за да облекчи болката. Не й помогна и Анжелик осъзна със сигурност, че това е все същата отдавна позната болка, все същото усещане за леко издуване.

Бе й дошло. Започна кървенето. А заедно с него отлетяха всичките й копнежи, надежди и тревоги. Окаяна и нещастна, Анжелик се разплака и зарови лице във възглавниците си.

— О, Малкълм, толкова се надявах, толкова се надявах, сега вече няма какво да ти дам, нищо не ми остана от теб, нищичко… О, Малкълм, толкова ми е мъчно, ужасно ми е мъчно… О, Боже, толкова съжалявам… Да бъде Волята ти…

Плака ли, плака и след цяла вечност от изтощение потъна в сън. Беше си изплакала очите.

— Госп’жица, буди! Госп’жица тай-тай, къфи, хея?

А Со тръшна подноса на нощното шкафче и Анжелик, все още унесена и неразбудена докрай, долови сгряващия божествен мирис на току-що сварено кафе — подарък от Сьоратар. Това бе едно от малкото неща, които А Со можеше и искаше да прави, както трябва. Уханието се носеше наоколо и я въвеждаше безболезнено в деня.

Анжелик седна в леглото и се протегна. Учуди се и остана доволна, че се чувства толкова жизнена и толкова добре. Спазмите бяха отминали, болките й бяха стихнали. Този път й бе по-леко отпреди и усещането за подуване бе по-слабо.

А най-хубавото бе, че отчаянието си бе отишло. „Тя стори чудо“ — с благоговение си помисли французойката. През последния месец всяка нощ се бе молила на Божията Майка и една нощ, изтощена от тревоги, бе дочула: „Остави на мен, дъще. Аз ще реша, а не ти. — Анжелик го бе чула не със слуха си, а с най-съкровеното кътче в душата си. — Решението е МОЕ, а ти си отдъхни.“ Тревогата й се бе стопила.

„Такова е нейното решение Колко хубаво! Да бъде волята Ти! Ще се подчиня на волята Божия.“ Така и стори.

Анжелик несъзнателно коленичи до леглото, затвори очи и страстно й благодари. Разказа й колко съжалява, но и колко е благодарна, задето е снела бремето от плещите й: „Да бъде Волята ти.“ После отново се пъхна под завивките, готова за кафето и за срещата си със света. Кафето в девет сутринта в неделя се бе превърнало в навик — така й оставаше достатъчно време да се изкъпе и облече за църква.