Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 334
Джеймс Клавел
— Ти си й казала това? На Тес?
— Ами да. — Морийн долови в гласа му недоверие и незабавно го разсея: — Кълна се, самата истина е, Джейми, кълна се. Не исках да ти разправям, но ти настоя, а не ми се ще да те лъжа.
— Да, извини ме. Моля те да продължиш.
— Не се извинявай, моето момче, аз самата не вярвах тогава. След като си казах урока, и то доста нелюбезно, госпожа Струан се разсмя и ми рече да седна. „Добре, но без любезно писмо.“ „Не е достатъчно. Според вас колко е справедливо да му отпуснете?“ Усмивката й се стопи и тя ми рече: „Хиляда гвинеи.“ Госпожа Струан го избълва точно както татко, когато се разяри. „Дрън-дрън — рекох й аз. — Десет хиляди.“ — Морийн се спря и изгледа Джейми изпитателно. — Наложи ми се да се примиря с пет. Добре ли направих? Не знаех, дали е достатъчно?
— Да се примириш ли?
— Е, да, ама ми отне още време, а госпожа Струан отнесе сума ти ругатни… Същата нощ помолих Господ да ми прости за лошите думи. От татко съм ги научила. Надявам се, че е справедливо, Джейми… госпожа Струан наистина се съгласи да не ти пречи и да бъдете добри партньори. Смятах, че е важно. А после ми притури един безплатен билет и с ледената си усмивка ми каза: „Върви при твоя господин Макфей и му предай моите поздрави.“ — Морийн за момент се загледа в прибоя, за да си събере мислите. Отново нервно вдигна рамене и безхитростно се взря в очите му. — Ето какво се случи, но го направих заради теб, не заради нас двамата или заради себе си, а заради теб. Не исках да ти споменавам.
— Джейми! Гуспойца Рос! — Лънкчърч излетя от кантората си и се озова до тях, преди да се усетят. Поздрави ги възторжено, едва не я задуши с миризмата на уиски, покани ги на вечеря и си влетя обратно.
— Около два часа е винаги пиян — съобщи Джейми, — ама инак не е лошо момче. Няма да си спомни нито че ни е поканил, нито че сме му отказали. — През това време взе ръката й в своята, пъкна я в джоба на палтото си, за да я стопли, и те отново поеха по улицата. — Морийн, мис…
— Остави ме да свърша. Не се канех да ти разправям за срещата си с нея, просто ми се изплъзна. Искрено съжалявам. Кълна се в Бога, че не исках да ти казвам. Не исках да ти казвам, самата истина е, докато не говорим за… докато не поговорим сериозно за нас двамата. Моля те да ми повярваш.
— Наистина ти вярвам, това не бива да те безпокои. Тес е удържала на думата си — писа ми, изпрати ми парите, повече, отколкото съм имал през целия си живот; достатъчно са ми, за да започна. И всичко това благодарение на теб.
