Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 332

И с твоя баща беше същото — с неговите жени или жена в Индия, знам ли, но вече си е у дома, пък и неговата работа е по-различна: като се сгодихме, още не знаех, че той вече е сгоден за полка си. Поне тоя твоят Джейми не е в армията — за една жена е дяволски трудно да си съперничи с нея.

— А ти как стана опитна съпруга, мамо?

— И аз не зная, моето момиче. И аз не зная, но все пак си има твърди правила: да си избереш мъжа много внимателно, да си държиш езика зад зъбите, пък и една корава метла и необуздан нрав могат да помогнат, стига да ги използваш разумно. Опитвай се непрекъснато да го разбираш и да му прощаваш и винаги да има мека пазва за горкото момче, та да си поплаче на нея.

— Значи малко да си поприказваме? — чу Морийн как Джейми запита със сподавен глас и едва не избухна в смях.

Продължи да се усмихва и да се държи милостиво, но дръжката на метлата и нравът й бяха готови за всеки случай.

— За Йошивара научих на кораба. — Морийн остави думите й да увиснат във въздуха и Джейми налапа въдицата.

— Горнт ли ти каза? Или Хоуг? Той ли? Ама че идиот.

— Не, разказа ми го вашият прекрасен капитан Стронгбоу, а доктор Хоуг съвсем не е идиот, момче. Запитах Стронгбоу как не полудявате без приятелки и дали при вас е както в Индия и в Китай. — Тя се засмя, като си спомни с какъв труд го бе накарала да говори откровено. „Уискито върши чудеса“ — помисли си момичето, като благославяше баща си, задето я бе научил да пие, когато се наложи. — Смятам, че вашата Йошивара е измислена разумно.

Джейми се канеше да попита: „Наистина ли?“, но този път се сдържа. Нейното мълчание го измъчваше. Щом събра сили, Морийн му съобщи:

— Утре е неделя.

На него свят му се зави от неочаквания извод.

— Даа… аз… така и предполагам, да, неделя е, защо питаш?

— Мислех днес следобед да посетим преподобния Туийт. Надявам се, че не е глупав като името си. Ще го помолим трикратно да обяви в църквата имената ни за встъпване в брак.

Джейми премига:

— Какво?

— Да, Джейми, в църквата. — Морийн се разсмя. — Да не си забравил, че имената се четат три последователни недели?

— Не, но нали ти казах, че ти писах и че…

— Да, но тогава бях там, а сега съм вече тук и те обичам — рече Морийн, спря се, погледна го и видя, че е хубав, такъв, какъвто го бе искала цял живот, и цялото й самообладание изчезна безследно. — Джейми, скъпи, сгодени сме и съм сигурна, че трябва да се оженим, защото ще ти бъда прекрасна съпруга, обещавам ти, обещавам ти, обещавам ти… И то не само защото съм тук — обичам те от първия момент, в който те видях, и тъкмо сега му е времето да се оженим, чувствам го. Ще се върна… ще се върна в Шотландия и никога… ако поискаш да се върна, ще си замина още с първия кораб, но аз те обичам, Джейми, кълна се, че ще си тръгна, ако искаш. — Сълзи изскочиха на очите й и тя ги избърса: — Извинявай, от вятъра е, моето момче. — Но не беше от вятъра, цялото й лукавство се бе стопило, а душата й се разтвори за него. — Просто те обичам, Джейми… — Макфей я взе в ръцете си и тя зарови лице на рамото му. Чувстваше се по-ужасно от всякога, отчаяно се нуждаеше от любовта му, а сълзите й течаха.