Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 333

Ужасът й се уталожи, прогонен от неговата сърдечност, и тя го чу да й говори нежни думи въпреки вятъра и прибоя, че я обичал и искал тя да бъде щастлива и да не се тревожи, да не скърби, но този следобед било все още твърде рано, имал толкова много работа покрай новата си компания, че щяло да му е трудно да започне и да я поддържа.

— Не се тревожи за новата си търговия, Джейми, госпожа Струан ми обеща, че… — Морийн млъкна ужасена. Смяташе да не му казва, но вече бе много късно — ръцете му я сграбчиха здраво и той я отстрани от себе си.

— Тя ти е обещала, че?

— Няма значение. Нека…

— Какво ти каза? Какво! — Лицето му изглеждаше непреклонно, а очите му я пронизваха. — Съобщила ти е, че ми изпраща пари, нали?

— Не, не е, просто ми каза, че си добър търговец и ще имаш успех. Нека хапнем, умирам от…

— Какво ти каза тя? Какво точно?

— Не разбрали? Нека об…

— Истината, за Бога! Точните й думи! За парите, нали?

— Не, не съвсем. — Морийн се озърна, ядосана на себе си.

— Истината! — Джейми я държеше за раменете. — Веднага!

— Добре. — Момичето си пое дълбоко дъх и думите потекоха като порой от устата й: — Ето какво се случи, Джейми. Отидох в Голямата сграда на Струанови на главната улица, за да питам къде си, дали в Япония или в Хонконг. Наредиха ми да почакам и госпожа Струан ме прие в големия кабинет с изглед към цял Хонконг. Каква скръб и каква сила се крие в горката жена! Почакай един момент.

Морийн избърса очи, извади кърпичка и си издуха носа, после, без да знае какво да прави с ръцете си, мушна едната в неговата и полека-лека я промъкна в джоба на палтото му.

— Да вървим, Джейми, по-лесно ще разговаряме, студено е. Госпожа Струан ме покани да седна и ми каза, че те е уволнила. Попитах я защо, тя ми обясни, а аз й рекох, че не е честно, че ти не си виновен, задето синът й се е оказал малък дявол и безумно се е влюбил в една неприемлива авантюристка на име Анжелик. Не зная дали наистина е авантюристка, но като я видях, Джейми, разбрах защо синът й, пък и който да било мъж ще хлътне до уши по нея. А пък като се срещнах и с майка му, ми стана ясно защо не се понасят…

Силен порив на вятъра подхвана шапките им и те здраво ги притиснаха. Морийн продължи:

— Ние… започнахме една свада. Не забравяй, че още не знаехме за смъртта на сина й. Страшна караница беше, Джейми. След малко и двете скочихме на крака и аз като се разядосах и като взех да използвам някои от ужасните думички на баща ми, направо щеше да те е срам от мен.

Джейми се закова на място и я зяпна:

— Ти си се карала с Тес?

— Ами да, никога в живота си не съм правила такъв скандал, дори и на сестрите си и на брат си. Не че бях много храбра, ама нейната несправедливост ме разяри и всичко си й казах. Дадох й… — Морийн си възвърна присъщото й добродушие и чувство за хумор и нервно се разсмя: — Ой, деряхме се като бездомните котки в Глазгоу, като две рибарски жени на пристанището, бяхме готови да си оскубем една на друга косите. В някакъв момент някой влезе в стаята, обаче тя го изхвърли и… „И тъй, госпожице Рос? — рече ми тя, а стиснатите й устни изглеждаха като остриета на кама. И двете се задъхвахме. И какво според вас трябва да направя?“ „Да направите ли? — рекох й аз, — първо отпускате на господин Макфей едно добро прощално възнаграждение, защото ви е донесъл десет пъти повече за всичките си години служба при вас. Оставяте го да си почне търговията и му написвате едно любезно писмо.“