Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 335

Морийн се обля в сълзи на разкаяние.

— Нищо подобно, Джейми, с теб са се отнесли несправедливо и госпожа Струан ти го дължеше… Нямаше да ти казвам, ама ти ме принуди. С право се сърдиш, напразно ти казах. Днес следобед… Моля те да ми простиш. Наистина е прекалено рано. Прав си. Не биваше да го предлагам. Можем ли да изчакаме, Джейми, моля те? Да речем, седмица-две или месец, да видим дали ще ти хареса? Моля те.

— Сега ме изслушай — рече Джейми и й стисна ръката. — Аз и бездруго много те харесвам и не искам да си отиваш, да, ще почакаме малко, не ти се сърдя. Вярвам ти и ти благодаря от все сърце. Не сгреши с предложението си. Нека го обмислим и да си поговорим на вечеря, Искрице — само двамата, а?

Преди да се усети, Морийн се протегна и го целуна с благодарност. Бе използвал прякора й, а това бе щастливо предзнаменование. Отново взе ръката му в своята и я скри на топло в джоба му.

— Много си мил, Джейми, наистина, и аз те обичам… — Щеше да добави: „Но ти не го казвай, докато не си уверен.“ Но не го стори. Отдръпна се навреме от тази пропаст. — Ти си чудесно момче.

— А ти си чудесно момиче — отвърна й той, по-умиротворен от всякога. Болката и угризенията му намаляха. „Дали да се оженя? — запита се Макфей за първи път, без да трепне. — Мъжът безусловно трябва да се ожени и да има деца на определена възраст. Нямам нищо против брака, далеч съм от подобни мисли. Но кога? Когато търговията потръгне и почне да носи печалби ли? Морийн е страхотна, умница, хубава е, от добро семейство, търпелива и предана и ме обича. Чак не е за вярване, че е излязла насреща на Тес и е сторила всичко това. То само показва колко е находчива. Може и да ни провърви? Обичам ли я? Страхотно ми харесва.

На трийсет и девет съм. Изглеждам добре и съм здрав, трябваше отдавна да се оженя. Морийн е на двайсет и осем, но изглежда млада за възрастта си. Навярно знае какво прави, а е и толкова жизнерадостна, че сякаш наистина пръска искри.

Миналата вечер и Марлоу, и Палидар го забелязаха, май повече, отколкото е нужно! Това разгонено копеле Сетри няма да я остави на мира, не че ми пука… Само да кимна с глава, и птичето ще отлети.“ Той й стисна ръката.

— Какво?

— Нищо. Радвам се, че снощи ти хареса — каза Джейми, но си помисли: „След три-четири месеца, няма защо да бързаме. Май взе да ми харесва.“ — Ето че стигнахме.

Влязоха в двора на клуба. Макструан разговаряше на стълбите с Дмитрий. Те вдигнаха очи и Дмитрий сърдечно им махна с ръка. Отново го прониза същата ледена тръпка. „Неми! Когато Неми си науми нещо…

Всемогъщи Боже — помисли си Макфей ужасен, — как, по дяволите, да изляза на глава с Неми, с Йошивара и с Искрицата? Изключено. Налага се. Какво каза тя за Йошивара? Този път ми се размина… «докато не си поприказваме малко». Да си поприказваме ли?“

— Да не ти е студено, миличък?

— Не, не, всичко е наред.

— Филип, повтори още веднъж на капитан Абе, че съжалявам, но в момента не можем да открием Хирага. — Сър Уилям стоеше с гръб към камината в една от приемните на Легацията. Тайърър, Бабкот и Абе току-що се бяха завърнали от Йедо. Свечеряваше се. — Все още го търсят навсякъде. Филип, няма нужда да изглеждаш толкова самодоволен, искаш да ги вбесим ли?