Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 16

— Джейми! — сряза го остро Малкълм. Ако не беше вчерашният ден, би го накарал да напусне. Но вчерашният дълг на Струан пред Макфей бе огромен и за цял живот, тъй че той просто му каза като на приятел, какъвто беше Джейми: — Това е моя работа. Зная как се чувстваш. — После се обърна към Горнт: — Прав е, знаете ли, Норбърт се държа направо непоносимо.

Горнт не отговори. Малкълм сви рамене и се усмихна.

— Джос. Но и вас не ви засяга, господин Горнт. Значи веднъж сте били участник и два пъти секундант. Очевидно сте спечелили. А какво стана с противника?

— Не го убих, сър, не се опитвах да го убия. Само го раних.

Двамата се гледаха един друг и се преценяваха взаимно.

Джейми се обади нервно:

— Значи всичко е уредено.

— Да, с изключение на оръжието. Господин Грейфорт избра шпаги.

Малкълм зяпна, а Джейми пребледня.

— Имахме уговорка за пистолети — рече Джейми. — Уговорка.

— Извинете ме, сър, подобно нещо не е било уговорено. Господин Грейфорт има право да избира оръжието, тъй като е засегнатата страна.

— Но беше уго…

— Джейми, остави на мен — прекъсна го Малкълм, удивен от собствената си незаинтересованост. Бе очаквал някакво мошеничество от Норбърт. — Предполага се, че и двамата сме джентълмени и ще използваме пистолети.

— Съжалявам, моите указания са други, сър. Колкото до джентълменството, повереникът ми се смята за такъв и избра да защити честта си с шпага — съвсем обичайно е.

— Но очевидно е невъзможно.

— Господин Грейфорт каза също — длъжен съм да ви съобщя, че не го одобрявам и му го заявих направо, — каза също, че ако вие пожелаете, той ще се съгласи с ножове, шпаги или саби.

Джейми понечи да се изправи, ала Малкълм го спря.

— В сегашното ми състояние това е невъзможно — рече Струан, после събра сили и твърдо изговори: — Ако Норбърт иска да мине с този номер, за да си спаси реномето, да ме унижи и да отмени дуела, ще му плюя в лицето и ще продължа да го правя.

Джейми пламна от неговото перчене, възхити му се, но и го възненавидя, сетне неочаквано осъзна, че недоразумението би могло да спаси името и репутацията и на двамата противници.

— Тай-пан, не мислиш ли, че…

— Не. Господни Горнт, очевидно е, че сега не мога да се бия дори със сабя. Моля ви, убедете Норбърт да се съгласи на пистолети.

— Да, сър, така и ще направя. Първото задължение на секунданта е да се опита да постигне помирение, а ми се струва, господа, че и за двама ви има достатъчно място в Азия. Ще го помоля.

— Господин Горнт, аз ще съм ви подръка. На драго сърце ще помогна да спрем това безумие, само кажете — рече Джейми.

Горнт кимна, понечи да стане; Малкълм обаче отново го спря:

— Моля ви, нека разменим две думи насаме. Нямаш нищо против, нали, Джейми?

— Абсолютно нищо. — Джейми се ръкува с госта, а после се обърна към Малкълм: — По обяд в клуба ще се състои събрание на всички търговци, за да обсъдим „бомбата“ на Сър Уилям.

— Ще дойда, Джейми, при все че събирането няма да е никакво обсъждане, само много крясъци и долни нрави.