Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 15

— Предпочитам в сряда, на дванайсети — незабавно откликна Малкълм. В малките часове на нощта си бе изготвил план. Сънят му се бе изплъзнал. Бе се сражавал с дявола от шишенцето и бе победил. Но битката все пак взе своята жертва и тази заран количеството опиат му донесе покъртително облекчение.

„Буйният облак“ щеше да пристигне в неделя и отплаването му бе назначено за сряда вечерта. Щеше скришом да се договори с капитана му да отблъснат веднага, щом момъкът се качи на борда след дуела. Или щеше вече да е скрил Анжелик на кораба, или щеше да уреди Джейми да я съпроводи до вкъщи със следващия. Щяха да решат това в последната минута, най-късно във вторник. А може би ще е най-добре да заведе Джейми и Анжелик със себе си и по този начин да обезсили донякъде гнева на майка си срещу Макфей — така щеше да се покори на едно от желанията й и имаше надежда, че ще я накара да оттегли заповедта за уволнението му. Чувстваше се длъжен да отърве Джейми с всякакви способи. С Анжелик на борда може би щеше да намери начин как да убеди капитан Стронгбоу да забрави разпорежданията на Тес.

„Много е рисковано — помисли си младежът, — крайно е съмнително, ала риск печели, риск губи. Това е най-доброто, което мога да сторя. Джос.“

— Предпочитам в сряда.

— Предполагам, че ще стане, сър. Колкото до мястото — нека бъде призори в Ничията земя помежду селото и Пияния град, а не на хиподрума — там е прекалено открито, пък и сутрин рано има ездачи и тъй нататък.

Малкълм се засмя, без сам да знае защо.

— Изборът си го бива — отвърна той, като изпревари Джейми. „За мен е най-добре — по-уединено е, по-близо до морето, оттам по-лесно ще се измъкна до клипера на кея на Пияния град, отколкото до нашия кей.“ — Очевидно знаете доста неща за Йокохама, а сте тук само от ден.

— Предложението беше на господин Грейфорт, аз само прегледах и двете места рано тази сутрин. Ничията земя е по-подходяща, по-безопасна.

— Дадено. Ще ми е трудно да извървя полагаемите се десет крачки. Предлагам да заемем позициите си и по нечия команда, по вашата, ако желаете, да се прицелим и да стреляме.

— Ще се посъветвам с господин Грейфорт.

— Нещо друго?

Горнт се поколеба, после хвърли поглед към Джейми.

— Ще уговорим подробностите по-късно — как да пристигнат нашите довереници, по какви пътища, на кой лекар можем да се доверим, кой още да присъства и тъй нататък. Накрая мис…

— Изглеждате много добре осведомен относно дуелите — рече Джейми с изтънял глас. — Участвали ли сте в някой?

— Няколко пъти, господин Макфей. Веднъж като страна и два пъти като секундант, докато следвах в Ричмъндския университет. — И пак се усмихна със своята топла, любезна и искрена усмивка. — На Юг се отнасяме много сериозно към въпросите на честта, сър.

Поради цялата приятна призрачност на подробното обсъждане и увереността, че Малкълм е бил предизвикан от Грейфорт, и поради ината на тай-пана, Джейми не се сдържа:

— Тогава знайте, че Норбърт не беше прав — ядосано заяви той. — Норбърт положи всички усилия да предизвика тай-пана, направи го няколко пъти и няма съмнение, че трябва да се извини и с това да сложим край на цялата тази глупост.