Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 17

— Така е. Доскоро, тай-пан. — Джейми излезе.

В изискания кабинет двамата младежи още веднъж се вгледаха един в друг.

— Чухте ли за глупостите на нашия парламент?

— Да, сър, чух. Всички правителства са глупави.

— Ще изпиете ли чаша шампанско с мен?

— Празнуваме ли нещо?

— Да. Не зная защо, но ми е приятно, че се запознахме.

— Ах, значи и вие сте изпитали същото? Май не е редно, а?

Малкълм кимна и позвъни. Появи се Чен, отвори шампанско и им наля. Докато се оттегляше, погледът му скачаше от единия мълчалив младеж към другия.

— Наздраве!

— Наздраве. — Горнт с наслада вкуси изстуденото вино.

— Останах с впечатлението, че искате да поговорим насаме.

Горнт се засмя.

— Наистина е така. Опасно е, когато врагът е в състояние да разчита мислите ти, нали?

— Прав сте, но защо да бъдем врагове. „Ротуел“ са добри клиенти. Омразата и кръвната вражда между Струанови и Брокови не ви засягат, каквото и да говорят Тайлър и Морган.

Горнт се втренчи в кристалната чаша и в мехурчетата, сякаш ги питаше дали наистина е дошло времето, или трябва да изчака. Светлокафявите му очи изучаваха Струан. Младежът отхвърли опасенията си, не, нямаше нищо опасно.

— Прочут сте с това, че обичате тайните и заслужавате доверие.

— А вие?

— Когато се отнася до честта, да. Доброто ви име… Харесвате ли преданията, легендите?

Малкълм се съсредоточи. Призрачността на тази среща и този човек го объркваха.

— Някои повече от други.

— Намирам се тук под лъжлив предлог. — Неочакваната усмивка на Горнт сякаш освети стаята. — Исусе Христе, чак не ми се вярва, че наистина съм тук при бъдещия тай-пан на Търговската къща. Толкова дълго изчаквах и обмислях нашата среща и ето че успях. Преди да ви посетя, нямах намерение да ви доверявам каквото и да било, освен онова, за което ме помоли господин Грейфорт. Но сега? — Младежът вдигна чашата си. — За отмъщението.

Малкълм размисли над казаното спокоен и очарован, после пи и отново наля.

— Добър тост за Азия.

— Навсякъде е добър. Първо: искам честната ви дума, честната дума на тай-пана на Търговската къща, дадена пред Бога, че разказът ми ще остане тайна между нас двамата, докато не ви разреша да говорите за нея.

Малкълм се поколеба.

— Е, щом е предание. — Закле се.

— Благодаря ви. Знам преданието. На сигурно място ли сме тук? Могат ли да ни подслушват?

— В Азия това е нещо обикновено. Знаем си, че и вратите, както и стените, имат уши. Ще взема мерки. Чен! — провикна се Струан. Вратата незабавно се отвори. Тай-панът се разпореди на кантонски: — Стой далеч от вратата и дръж всички други настрани, дори А Ток!

— Добре, тай-пан. — Вратата се затвори.

— Сега вече сте в безопасност, господин Горнт. Познавам Чен, откак се помня, а той не говори английски, струва ми се. Вие говорите ли шанхайски?

— Малко, също и диалекта нин бо.

— Та за какво ставаше дума?

— За пръв път разказвам тази история — започна Горнт и Малкълм му повярва. — Някога — продължи младежът без досегашното безгрижие — едно семейство заминало за Англия от Монтгомъри, Алабама — тяхно семейно гнездо от поколения: бащата, майката с двете си деца — момче и момиче. Сестричката била на шестнайсет, казвала се Алегзандра. Баща й бил най-малкият от петима братя. Най-големият се казвал Уилф Тилман.