Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 14

Почеркът бе непознат.

— Кой е този чуждоземски дявол?

— Не зная, тай-пан. Има ли още нещо?

Малкълм поклати отрицателно глава, прозя се, постави плика на нощната масичка и го отпрати.

— Няма да го чета — твърдо се зарече той, понечи да намали пламъчето на петролната лампа, но промени намерението си и разпечата писмото с внезапна надежда: можеше да е от „Небесния“ или дори от отец Лео.

„Уважаеми господин Струан,

Позволете ми да се представя — Едуард Горнт от компания «Ротуел», Шанхай, биеш жител на Вирджиния, понастоящем в Йокохама за обучение при господин Норберт Грейфорт по настояване на Морган Брок.

Господин Грейфорт ме помоли да стана негов секундант в личното, но неотложно дело по дуела, на който сте го предизвикали. Бих ли могъл да ви поднеса почитанията си утре? Ще ви бъде ли удобно някъде около обяд? Имам честта, сър, да бъда ваш покорен слуга:

Едуард Горнт“

Подписът бе също толкова изряден, както и калиграфският почерк.

35.

Вторник, 4 декември

— Добро утро, господин Горнт. Имам удоволствието да ви запозная с господин Макфей, управител на компания Струан в Япония. Моля, настанете се удобно — и ти, Джейми. Кафе, чай, шери, шампанско?

— Не, благодаря ви, господин Струан.

— Господин Макфей е един от секундантите ми. Надявам се, че секундантите ще уточнят подробностите помежду си, нали?

— Да, сър. Срещнах се с господин Сибородин, но не обсъдих нищо с него. Такава беше волята на господин Грейфорт.

Двамата младежи се изучаваха един друг. Още от първия миг и двамата изпитаха едно и също чувство: силно взаимно влечение. Но и двамата знаеха, че колкото и да е пламенно първоначалното им усещане за сродство, това е без значение. Много скоро — днес, утре и дори през следващите няколко минути — бързо щяха да се върнат към обичайното си състояние, към удобната историческа враждебност, която тясно свързва техните фирми и ще продължава вовеки веков; тя щеше да прокуди първоначалното привличане като чудато умопомрачение.

— Какво мога… аз… ние… да направим… за вас? — запита Малкълм.

Горнт се усмихна искрено. Зъбите му бяха бели като на Малкълм. Беше почти колкото него на ръст, но с по-крехко телосложение; дрехите му не бяха толкова елегантни, косата му бе тъмна, за разлика от червеникавокафявата на Струан, имаше кафяви, а не сини очи като тези на Малкълм.

— Господин Грейфорт искаше да потвърди датите, оръжията и тъй нататък.

Джейми се намеси:

— Знаете ли, че цялата идиотска работа е противозаконна, господин Горнт, и че дуелът бе официално забранен от сър Уилям?

— Зная, господин Макфей.

Джейми се раздвижи неловко. Отвращаваше се все повече от обстоятелството, че се бе замесил в случая и съвсем се обърка от странното настроение в стаята. Не бе способен да го разгадае. Вместо ледена враждебност се усещаше по-скоро изчаквателност, чудновато приятна и предопределена.

— След като ви предупредих, да ви попитам какво възнамерява Норбърт?

— Днес е вторник. След една седмица добре ли е?