Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 323

Малкълм приветливо поздравяваше и махаше на минаващите. Беше известен, пък и го жалеха, уважаваха го като тай-пан на Търговската къща, а още повече му завиждаха, тъй като бе обожаваният бъдещ съпруг на любимката на Колонията.

Слънцето се показа иззад облаците в съзвучие с настроението му, морето заблестя. Флотата се подреждаше в залива, малките корабчета на Сър Уилям гребяха към флагмана, а други се трупаха около пощенския параход. Техният собствен търговски кораб „Лейди Тес“, който курсираше с товари между Йокохама, Шанхай, Хонконг, през всички главни пристанища до Лондон и обратно, бе готов да отплава тази вечер.

„Неговият капитан го бива за тази работа — помисли си Малкълм. — Лавидарк Смит, едър и шумен, е от години в компания Струан, както и повечето ни капитани, но никога не съм го харесвал особено. Бих предпочел чичо Шийли да ни венчае и благослови. Жалко, че не знаех каквото знам сега, когато той се отби тук. Джос! Все едно, не мога да задържа Лавидарк в пристанището, дори и утре няма да е възможно. Първо трябва да си разчистя сметките с Норбърт. Дали да не се спра на Винсънт Стронгбоу от «Вихреният облак»? Той пристига в неделя и заминава за Хонконг в сряда. Тъкмо ще имам време да убия Норбърт и да се промъкна на борда, преди Сър Уилям да ме е смачкал. Не бива да се бавя тук, далеч по-безопасно е да съм в Хонконг, където наистина сме могъщи, а Анжел… вече като моя съпруга… ще ме последва след две-три седмици.

И тъй, решено е. И «Небесния» е напълно прав. Трябва да съм много предпазлив и да не казвам никому, дори и на Анжел, до самото навечерие. Имам му вяра, той се закле да пази тайна, а ще му изплащам хонорара на части цяла година, с което ще си осигуря неговата преданост. Аййиая, пет хиляди! Няма значение, намери разрешение наистина! Слава Богу!

И още нещо: ще намаля лекарството, дори ще опитам съвсем да го спра, длъжен съм заради Анжел да се оправя и да бъда силен и достойно да поема Търговската къща. С Анжел до себе си мога…“

Наблизо преминаха в тръс конници и разсеяха бляновете му. Махна на ездачите и забеляза, че е недалеч от църквата. Шпицът й блестеше на слънцето, ноздрите му се изпълниха с мирис на море, на коне, на земя и живот. Обладан от внезапна благодарност, понечи да влезе и да прочете благодарствена молитва, когато забеляза, че парната им лодка се насочва към кея; Джейми стоеше на кърмата, забил нос в някакъв вестник, и това го подсети за пощата. Отправи се към кея и стигна там тъкмо когато лодката приближи.

— Джейми! — Малкълм надвика шума на мотора и махна с ръка, докато продълговатият съд напредваше към шпангоутите, натежал от водорасли и морски жълъди. Джейми хвърли бегъл поглед, за да прецени вятъра, и също му махна. Достатъчно бе да види изражението на лицето му.

— Ще се кача на борда.

Малкълм тромаво стъпи на палубата, бе му трудно да се движи с бастуни по наклонената повърхност, все пак се добра до кърмата и остави Джейми да го хване под мишница и така да слязат по трите стъпала до кабината. Бе просторна и уединена, с пейки около масата за морските карти. Върху плота лежеше пощата в спретнати пакети, разделена на писма, вестници, списания и книги. Малкълм тутакси забеляза писмо от майка си най-отгоре на неговата купчинка — тя имаше толкова характерен почерк. Друго нейно писмо до Джейми вече лежеше отворено встрани.