Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 322
Джеймс Клавел
— Ох, извинявай, та какво казваше?
— Радвам се, че ти предложих решение. Ще възникнат някои трудности, разбира се, но ти имаш кораби, а те имат капитани, а
— „Небесни“, ти си фантастичен — извика Малкълм, — фантастичен! Сигурен ли си… сигурен ли си… за майка ми и баща ми?
— Да. Един от моите източници беше Морли Скинър, собственик на „Ориенталски времена“, съвременник на Дърк Струан; старецът обичаше да поклюкарства за някогашните времена; другият бе господин Фъдърингил, преди да умре, и… не си ли забелязал, че малцина изслушват възрастните хора, които наистина са били свидетели на най-различни събития? Скинър умря преди около осем години, ти познаваше ли го?
— Не. — Част от надеждите на Малкълм се изпариха. — Ако беше вярно, всички в Хонконг щяха да знаят.
— Дърк Струан реши да потули работата, избра „църковна венчавка в тесен кръг“, сметна, че така най приляга за случая. Беше достатъчно могъщ да го стори и дори принуди Брокови да се съгласят. Вярно е.
— Но щом той… — Малкълм замълча. Цяло удоволствие бе да види човек лицето му. — Няма значение дали е вярно или не, нали?
— Така е. Истината е от изключително значение, тъй като ти осигурява пълна защита срещу майка ти. В края на краищата ти просто повтаряш онова, което е сторила тя, следваш нейния пример.
— Боже мой, „Небесни“. Напълно си прав. — И добави още по-възбудено: — Имаш ли доказателство?
„Разбира се, глупачето ми — помисли си Скай, — обаче няма да получиш всичко наведнъж.“
— Да, в Хонконг. Имам нужда от средства, за да замина незабавно за там според нашия договор. Да речем, пет хиляди, което включва и доказателството… стига само моето предложение да разсече твоя гордиев възел. Докато ти пристигнеш след венчавката, ще съм ти осигурил всички нужни доказателства.
— Боже праведни, пък аз си мислех, че съм загубен!
— Малкълм се облегна на стола. Вече нямаше какво да го спре. И това обстоятелство разчисти съзнанието му от всички кошмари — дневни, нощни и бъдещи. — Какви факти знаеш още за мен и за миналото ми?
— Купища, господин Струан — подсмихна се Скай. — Засега няма да ти ги издам, колкото и да са ценни.
Малкълм Струан се отправи към къщи по-щастлив от всякога, бастуните и болката не го притесняваха, както друг път.
„И защо не? — едва не изтананика той. — Следващата седмица ще се оженя за най-красивото момиче на света, ще изработя майка си безупречно — нямам търпение да видя физиономията, която ще направи. Организирал съм тържество за довечера, което сега ще се превърне в истински празник, а Норбърт се върна тъкмо навреме, за да го изпратя на онзи свят при Създателя му, аййиая.“
